BG/Бхагавад-гӣта̄ 18.22

Revision as of 14:27, 29 July 2020 by Navakishora Mukunda (talk | contribs) (Bhagavad-gita Compile Form edit)
(diff) ← Older revision | Latest revision (diff) | Newer revision → (diff)
His Divine Grace A.C. Bhaktivedanta Swami Prabhupāda


ТЕКСТ 22

ят ту кр̣тсна-вад екасмин
ка̄рйе сактам ахаитукам
ататтва̄ртха-вад алпам ча
тат та̄масам уда̄хр̣там

Дума по дума

ят – това, което; ту – но; кр̣тсна-ват – като всичко; екасмин – в едно; ка̄рйе – работа; сактам – привързан; ахаитукам – без причина; ататтва-артха-ват – без знание за реалността; алпам – много оскъдно; ча – и; тат – това; та̄масам – в гун̣ата на мрака; уда̄хр̣там – се казва.

Превод

А знанието, чрез което човек се привързва към някакъв вид работа като единствено важна, без да познава истината, е много оскъдно и е в гун̣ата на мрака.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: „Знанието“ на обикновения човек е винаги в гун̣ата на мрака, на невежеството, защото всяко живо същество в обусловения живот се ражда в гун̣ата на невежеството. Този, който не развива знание с помощта на авторитети или на наставленията от писанията, притежава знание в рамките на тялото си. Той не е загрижен да действа в съответствие с писанията. За него Бог са парите, а знание означава удовлетворяване на телесните нужди. Такова знание няма връзка с Абсолютната Истина. То в известна степен е като знанието на обикновените животни, т.е. знание за ядене, спане, самозащита и съвкупление. Това знание се описва тук като продукт на гун̣ата на мрака. С други думи: знание за душата отвъд това тяло е в гун̣ата на доброто; знание, което създава множество теории и учения посредством светска логика и хипотези, е продукт на гун̣ата на страстта; и знание, отнасящо се само до грижите за удобство на тялото, е в проявлението на невежеството.