BG/Бхагавад-гӣта̄ 18.77
ТЕКСТ 77
- тач ча самсмр̣тя самсмр̣тя
- рӯпам атй-адбхутам харех̣
- висмайо ме маха̄н ра̄джан
- хр̣ш̣я̄ми ча пунах̣ пунах̣
Дума по дума
тат – това; ча – също; самсмр̣тя – като си припомня; самсмр̣тя – като си припомня; рӯпам – форма; ати – много; адбхутам – прекрасна; харех̣ – на Бог Кр̣ш̣н̣а; висмаях̣ – чудо; ме – мой; маха̄н – голям; ра̄джан – о, царю; хр̣ш̣я̄ми – аз се наслаждавам; ча – също; пунах̣ пунах̣ – отново и отново.
Превод
О, царю, щом си припомня прекрасната форма на Бог Кр̣ш̣н̣а, аз съм безкрайно удивен и преизпълнен с непресъхваща радост.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Става ясно, че по милостта на Вя̄са, Сан̃джая също е видял вселенската форма на Кр̣ш̣н̣а, показана на Арджуна. Беше казано, че Бог Кр̣ш̣н̣а никога преди не е показвал тази си форма. Тя е показана само на Арджуна, но независимо от това някои велики предани също са я видели и един от тях е Вя̄са. Той е измежду великите предани на Бога и е считан за могъщо въплъщение на Кр̣ш̣н̣а. Вя̄са открива всичко на своя ученик Сан̃джая, който отново се наслаждава на спомена за прекрасната форма на Кр̣ш̣н̣а.