BG/Бхагавад-гӣта̄ 16
Prabhupada's purports can be seen by clicking on the verse link
TEXTS 16.1-3: Върховната Божествена Личност каза: Безстрашие, пречистване на съществуването, духовно познание, благотворителност, себеконтрол, жертвоприношение, изучаване на Ведите, въздържание, простота, ненасилие, честност, превъзмогване на гнева, отречение, спокойствие, нежелание за търсене на недостатъци, състрадание към всички живи същества, свобода от алчност, благородство, скромност, твърда решителност, енергичност, снизхождение, сила на духа, чистота, свобода от завист и желание за почести – тези трансцендентални качества, о, сине на Бхарата, принадлежат на праведните хора, надарени с божествена природа.
ТЕКСТ 16.4: Гордост, арогантност, суета, гняв, грубост и невежество – тези качества принадлежат на хората с демонична природа, о, сине на Пр̣тха̄.
ТЕКСТ 16.5: Трансценденталните качества водят към освобождение, а демоничните – към робство. Но ти не се безпокой, о, сине на Па̄н̣д̣у, защото си роден с божествени качества.
ТЕКСТ 16.6: О, сине на Пр̣тха̄, в този свят има два вида сътворени същества. Едните са божествени, а другите – демонични. Подробно ти обясних божествените качества. Сега чуй за демоничните.
ТЕКСТ 16.7: Хората с демонична природа не знаят какво трябва да се прави и какво не трябва да се прави. В тях не може да се открие нито чистота, нито правилно поведение, нито истина.
ТЕКСТ 16.8: Те казват, че този свят е нереален, че няма основа, че няма Бог, който го управлява. Те заявяват, че светът е възникнал от сексуалното влечение и за него няма друга причина освен похотта.
ТЕКСТ 16.9: С подобни заключения, изгубени за самите себе си и лишени от разум, демоните извършват неблаготворни, ужасни дейности, водещи до унищожението на света.
ТЕКСТ 16.10: Приемайки подслон в ненаситната похот, опиянени от гордата си самонадеяност и въображаема значимост, демоните извършват своите нечисти дела в плен на илюзията и очаровани от преходното.
TEXTS 16.11-12: Те са убедени, че основна необходимост на човешката цивилизация е наслаждението. Така прекарват живота си в постоянно безпокойство. Оплетени в мрежата на хиляди желания, завладени от похот и гняв, те по всякакъв начин печелят пари за сетивно наслаждение.
TEXTS 16.13-15: Демоничната личност мисли: „Притежавам огромно богатство и смятам да го увелича. Имам толкова много и в бъдеще ще става все повече. Той беше мой враг, но аз го убих и другите ми врагове също ще бъдат избити. Аз съм господар на всичко. Аз съм наслаждаващият се. Аз съм съвършен, могъщ и щастлив. Аз съм най-големият богаташ и роднините ми са аристократи. Няма друг като мен. Ще извърша някакви жертвоприношения, ще раздам малко милостиня и ще ликувам“. С подобно мислене такива хора са заблудени от невежество.
ТЕКСТ 16.16: Объркани от непрестанни грижи, оплетени в мрежата на илюзията, те силно се привързват към сетивното наслаждение и пропадат в ада.
ТЕКСТ 16.17: Самодоволни и нагли, заслепени от богатство и високомерие, понякога те с гордост извършват показни жертвоприношения, без да следват никакви правила и предписания.
ТЕКСТ 16.18: Заблудени от фалшиво его, сила, гордост, похот и гняв, демоните започват да завиждат на Бога, Върховната Личност, който се намира в собствените им тела, както и в телата на другите, и хулят истинската религия.
ТЕКСТ 16.19: Тях – изпълнените със завист и злоба, най-нисшите сред хората – Аз непрестанно захвърлям в океана на материалното съществуване в различни демонични форми на живот.
ТЕКСТ 16.20: Раждайки се отново и отново в демонични форми на живот, о, сине на Кунтӣ, такива личности не могат никога да ме доближат. Постепенно те затъват до най-отвратително съществуване.
ТЕКСТ 16.21: Три врати водят към ада – похот, гняв и алчност. Всеки разумен човек трябва да ги избягва, защото те са пагубни за душата.
ТЕКСТ 16.22: Човек, избегнал трите врати към ада, о, сине на Кунтӣ, извършва дейности, благоприятни за себепознанието, и постепенно достига върховната цел.
ТЕКСТ 16.23: Този, който пренебрегва наставленията на свещените писания и действа своенравно, не постига нито съвършенство, нито щастие, нито върховната цел.
ТЕКСТ 16.24: Затова, следвайки указанията на писанията, човек трябва да разбере какво е дълг и какво не е дълг. Изучил тези правила, той трябва да действа така, че постепенно да се издигне.