BG/Prabhupada 0045 - Обектът на познанието се нарича геям
Lecture on BG 13.1-2 -- Paris, August 10, 1973
пракритим пурушам чаива кшетрам кшетра-гям ева ча етад ведитум иччхами гянам геям ча кешава (БГ 13.1) Това е специална привилегия на човешкото същество, че може да опознае природата, това космическо проявление и наслаждаващия се на природата, и то може напълно да изучи какъв е обекта на познанието, геям. Има три неща, геям, гата и гяна. Обектът на познанието, знаещият се нарича гата, и обектът на познанието се нарича геям. А процесът, чрез който се постига разбиране се нарича гяна, знание. Щом говорим за знание трябва да има три неща: обект на познанието, този, който се опитва да узнае и процес, чрез който се постига обекта на знанието. И така някои от тях... Точно като материалистичните учени, те просто се опитват да изучават пракрити. Но те не познават пуруша. Пракрити означава, тази, която доставя наслаждение, а пуруша означава този, които се наслаждава. Всъщност наслаждаващият се е Кришна. Той е изначалният пуруша. Това ще бъде признато от Арджуна: пурушам шашватам. "Ти си изначалният наслаждаващ се, пурушам." Кришна е наслаждаващият се и всеки от нас, живите същества и пракрити, природата, всичко е предназначено за наслаждението на Кришна То е на Кришна.. Друг е пуруша, ние живите същества не сме пуруша. Ние също сме пракрити. Предназначени сме да доставяме наслаждение. Но в материалните условия се опитваме да бъдем пуруша, наслаждаващия се. Това означава, че когато пракрити, или живите същества, искат да станат пуруша, това е материално обуславяне. Ако една жена се опитва да стане мъж, това е неестествено, подобно на това когато живите същества, които по природа са предназначени да доставят наслаждение... Примерът, който дадохме няколко пъти, е че пръстът може да вземе малко вкусна храна, но всъщност той не е наслаждаващия се. Пръстите могат да помогнат на истинския наслаждаващ се, а именно стомаха. Те могат да вземат малко вкусна храна и да я сложат в устата, и когато храната попадне в стомаха, истинския наслаждаващ се, тогава всички пракрити, всички части на тялото, всички крайници на тялото ще са удовлетворени. Така че наслаждаващият се е стомахът, а не която и да е друга част на тялото. Има една история в Хитопанишад, Хитопадеша, от която е преведена баснята на Езоп. Има една притча: ударендриянам. Удара. Удара означава корем, а индрия означава сетива. Ето притчата за ударендриянам. Всички сетива се събрали на среща. И казали "Ние работим, сетивата..." (настрани:) Защо е отворено? "Ние работим." Кракът казал: "Да, аз работя, ходя по цял ден." Ръката казала: "Да, и аз се трудя по цял ден, когато ми каже тялото: "Ела и вземи храната" нося неща, готвя." Тогава очите казали: "Ние гледаме." Всеки крайници на тялото се възпротивили, застачкували "Повече няма да работим само за стомаха, който единствено яде. Всички ние се трудим, а този човек, или неговия стомах само яде." Тогава на стачка...точно както капиталиста и работника. Работникът стачкува и повече не работи. Всички крайници, части на тялото стачкували, и след два-три дена, когато се срещнали отново, те се заразпитвали: "Защо слабеем? Не можем да работим сега." Краката също се оплакали: "Да, чувстваме се заслабнали." Ръцете също се чувствали слаби, всички. Каква ли е причината? Причината... Тогава стомахът казал: "Понеже не се храня. Ако искате да останете силни, тогава трябва да ми давате да ям. В противен случай... Така че аз съм наслаждаващия се. Вие не сте наслаждаващия се. Предназначението ви е да доставяте неща за мое наслаждение. Това е вашата позиция.“ И те проумяли: "Да, ние не можем да се наслаждаваме непосредствено. Не е възможно." Наслаждението трябва да бъде чрез стомаха. Взимате една расагула, не може да ѝ се наслаждавате с пръстите си. Поставяте я в устата и когато попадне в стомаха, на мига има прилив на енергия. Не само пръстите се наслаждават, очите, всички други части усещат задоволство и сила също. По подобен начин истинският наслаждаващ се е Кришна. Кришна казва: бхоктарам ягя-тапасам сарва-лока-махешварам сухридам сарва-бхутанам гятва мам шантим риччхати (БГ 5.29)