BG/Prabhupada 0045 - Обектът на познанието се нарича геям
Lecture on BG 13.1-2 -- Paris, August 10, 1973
- пракритим пурушам чаива
- кшетрам кшетра-гям ева ча
- етад ведитум иччхами
- гянам геям ча кешава
- (БГ 13.1-2)
Това е специална привилегия на човешкото същество, че може да опознае природата, това космическо проявление, и наслаждаващия се на природата, и може напълно да изучи какъв е обектът на познанието, геям. Има три неща, геям, гята и гяна. Обектът на познанието, знаещият се нарича гята, и обектът на познанието се нарича геям. А процесът, чрез който се постига разбиране се нарича гяна, знание. Щом говорим за знание трябва да има три неща: обект на познанието, този, който се опитва да узнае и процес, чрез който се постига обекта на знанието. И така някои от тях… Точно като материалистичните учени, те просто се опитват да изучават пракрити. Но те не познават пуруша. Пракрити означава тази, която доставя наслаждение, а пуруша означава този, които се наслаждава. Всъщност наслаждаващият се е Кришна. Той е изначалният пуруша. Това ще бъде признато от Арджуна: пурушам шашватам. „Ти си изначалният наслаждаващ се, пурушам.“ Кришна е наслаждаващият се и всеки от нас, живите същества и пракрити, природата, всичко е предназначено за наслаждението на Кришна То е на Кришна. Друг е пуруша, ние, живите същества не сме пуруша. Ние също сме пракрити. Предназначени сме да доставяме наслаждение. Но в материалните условия се опитваме да бъдем пуруша, наслаждаващи се. Това означава, че когато пракрити, или живите същества, искат да станат пуруша, това е материално обуславяне. Ако една жена се опитва да стане мъж, това е неестествено, подобно на това, когато живите същества, които по природа са предназначени да доставят наслаждение… Примерът, който дадохме няколко пъти, е че пръстът може да вземе малко вкусна храна, но всъщност той не е наслаждаващият се. Пръстите могат да помогнат на истинския наслаждаващ се, а именно стомаха. Те могат да вземат малко вкусна храна и да я сложат в устата, и когато храната попадне в стомаха, истинският наслаждаващ се, тогава всички пракрити, всички части на тялото, всички крайници на тялото ще са удовлетворени. Така че наслаждаващият се е стомахът, а не която и да е друга част на тялото.
Има една история в „Хитопанишад“, „Хитопадеша“, от която е преведена баснята на Езоп. Има една притча: ударендриянам. Удара. Удара означава корем, а индрия означава сетива. Ето притчата за ударендриянам. Всички сетива се събрали на среща. И казали: "Ние работим, сетивата…“ (настрани:) Защо е отворено? „Ние работим.“ Кракът казал: „Да, аз работя, ходя по цял ден.“ Ръката казала: „Да, и аз се трудя по цял ден, когато ми каже тялото: „Ела и вземи храната“ нося неща, готвя.“ Тогава очите казали: „Ние гледаме.“ Всички крайници на тялото се възпротивили, застачкували: „Повече няма да работим само за стомаха, който единствено яде. Всички ние се трудим, а този човек, или неговия стомах, само яде.“ Тогава на стачка… точно както капиталистът и работникът. Работникът стачкува и повече не работи. Всички крайници, части на тялото стачкували, и след два-три дена, когато се срещнали отново, те се заразпитвали: „Защо слабеем? Не можем да работим сега.“ Краката също се оплакали: „Да, чувстваме се заслабнали.“ Ръцете също се чувствали слаби, всички. Каква ли е причината? Причината… Тогава стомахът казал: „Понеже не се храня. Ако искате да останете силни, тогава трябва да ми давате да ям. В противен случай… Така че аз съм наслаждаващият се. Вие не сте наслаждаващия се. Предназначението ви е да доставяте неща за мое наслаждение. Това е вашата позиция.“ И те проумели: „Да, ние не можем да се наслаждаваме непосредствено. Не е възможно.“ Наслаждението трябва да бъде чрез стомаха. Взимате една расагула, не може да ѝ се наслаждавате с пръстите си. Поставяте я в устата и когато попадне в стомаха, на мига има прилив на енергия. Не само пръстите се наслаждават, очите, всички други части усещат задоволство и сила също. По подобен начин истинският наслаждаващ се е Кришна. Кришна казва:
- бхоктарам ягя-тапасам
- сарва-лока-махешварам
- сухридам сарва-бхутанам
- гятва мам шантим риччхати
- (БГ 5.29)