BG/Prabhupada 0069 - Аз няма да умра

Revision as of 12:48, 30 September 2018 by Vanibot (talk | contribs) (Vanibot #0023: VideoLocalizer - changed YouTube player to show hard-coded subtitles version)
(diff) ← Older revision | Latest revision (diff) | Newer revision → (diff)


Conversation Pieces -- May 27, 1977, Vrndavana

Киртанананда: Не можем да сме щастливи, ако ти не си добре.

Прабхупада: Аз съм винаги добре.

Киртанананда: Защо не можеш да ни дадеш старостта си?

Прабхупада: Когато видя, че нещата вървят добре, аз съм щастлив. Какво е това с това тяло? Тялото си е тяло. Ние не сме тяло.

Киртанананда: Не беше ли Пурудаса, който беше дал младостта си на баща си?

Прабхупада: Хм?

Рамешвара: Яяти. Цар Яяти заменил старостта си.

Киртанананда: Със сина си. Ти можеш да направиш това.

Прабхупада: (смее се) Кой го направил?

Рамешвара: Цар Яяти.

Прабхупада: О, Яяти. Не, защо? Вие сте моето тяло. Вие продължете да живеете. Няма никаква разлика. Точно както аз работя, така моят Гуру Махараджа е тук, Бхактисиддханта Сарасвати. Физически може да не присъства, но той е тук във всяко действие. Аз мисля, че съм написал това.

Тамала Кришна: Да, в „Бхагаватам“ го има, че „Този, който живее с него, той живее вечно. Този, който помни думите му, живее вечно.“

Прабхупада: Така че аз няма да умра. Киртир яся са дживати: „Някой, който е направил нещо значимо, той живее вечно.“ Той не умира. Дори в практичния ни живот… Разбира се, това е материално, карма-пхала. Човек трябва да приеме друго тяло в съответствие със своята карма. Но за предания няма такова нещо. Той винаги приема тяло, за да служи на Кришна. Така че няма карма-пхала.