BG/Prabhupada 0068 - Всеки трябва да работи
Lecture on SB 6.1.45 -- Laguna Beach, July 26, 1975
Нитай: „В този живот, всеки човек, пропорционално на различните си дейности, били те религиозни или нерелигиозни, които се извършват и в следващия живот, същият човек в същата степен, същото разнообразие, трябва да се наслаждава или да страда от резултатите на своята карма.“ Прабхупада:
- йена яван ятхадхармо
- дхармо веха самихигах
- са ева тат-пхалам бхункте
- татха тавад амутра ваи
- (ШБ 6.1.45)
Така в предишния стих обсъждахме, дехаван на хй акарма-крит. Всеки, който е получил това материално тяло, трябва да работи. Всеки трябва да работи. В духовното тяло също трябва да работите. В материалното тяло също трябва да работите. Защото работещият принцип е душата - душата е жизнена сила - затова е заета. Живо тяло означава движение. Има работа. Не може да стои бездейно. В „Бхагавад-гита“ се казва, „Дори за момент не можем да останем бездейни.“ По това се познава живото същество. Тази работа продължава в съответствие с определеното тяло. Кучето тича и човекът тича. Но човекът си мисли, че е много цивилизован, защото тича с автомобил. И двамата тичат, но човекът има определен тип тяло, с което може да си направи превозно средство или колело и може да се движи с него. Той си мисли, че "Аз тичам с по-голяма скорост от кучето; затова съм цивилизован. Това е модерното мислене. Той не знае, какво значение има дали тичаш със скорост петдесет мили или пет мили или пет хиляди мили или пет милиона мили в час. Пространството е безгранично. Каквато и скорост да откриете, тя пак е недостатъчна. Пак е недостатъчна.
Така че това не е живот, „Понеже мога да тичам с по-голяма скорост от кучето, затова съм цивилизован.“
- пантхас ту коти-шата-ватсара-сампрагамйо
- вайор атхапи манасо муни-пунгаванам
- со' пй асти ят-прапада-симнй авичинтя-таттве
- говиндам ади-пурушам там ахам бхаджами
- (Бс. 5.34)
Нашата скорост… Какво за скоростта? Понеже искаме да стигнем определено местоназначение, това е неговата скорост. Истинското местоназначение е Говинда, Вишну. На те видух свартха-гатим хи вишну. Те тичат с различна скорост, но не знаят какво е местоназначението. Един наш голям поет в родината, Рабиндранатх Тагор, написал една статия - аз я прочетох - когато бил в Лондон. Във вашата страна, западните страни, колите и…, те се движат с голяма скорост. И така, Рабиндранат Тагор, той бил поет. Той си мислел: „Страната на тези англичани е толкова малка, а те се движат с такава голяма скорост, че ще паднат в океана.“ Той отбелязал това. Защо се движат толкова бързо? По същия начин, ние се движим толкова бързо към ада. Това е нашето положение, защото не знаем какво е местоназначението ни. Ако не знам какво е местоназначението ми и се опитвам да карам колата си с пълна скорост, тогава какъв ще бъде резултатът? Резултатът ще бъде катастрофа. Ние трябва да знаем защо тичаме. Точно както реката се движи в голям прилив, тече, но местоназначението е морето. Когато реката дойде до морето, тогава няма вече местоназначение. По същия начин, ние трябва да знаем какво е местоназначението. Местоназначението е Вишну, Бог. Ние сме частици от Бога. Ние сме… По един или друг начин сме паднали в този материален свят. Затова нашата цел в живота ще бъде да се върнем обратно в къщи, обратно при Бога. Това е нашето местоназначение. Няма друго.
Затова нашето движение за Кришна съзнание учи: „Установете целта на живота си.“ И каква е тази цел на живота? „Обратно вкъщи, обратно при Бога. Вие отивате на тази страна, на обратната страна, към ада. Това не е вашето местоназначение. Вървете на тази страна, обратно при Бога.“ Това е нашата пропаганда.