BG/Prabhupada 0427 - Душата се различава от грубото и финото тяло
Lecture on BG 2.11 -- Edinburgh, July 16, 1972
Според ведическата система има четири групи от хора в обществото. Чатур-варням мая сриштам гуна-карма-вибхагашах (БГ 4.13). Човешкото общество трябва да бъде разделено на четири класи. Точно както в тялото ни има четири различни части: мозък, ръце, корем и крака. Всички те са ви нужни. Ако искате да поддържате тялото, тогава трябва да се грижите подобаващо за главата, ръцете, стомаха и краката си. В сътрудничество. Много пъти сте чували за кастовата система на Индия: брахмана, кшатрия, ваиша и шудра. Тя не е изкуствена. А нещо естествено. В което и общество да отидете, не само в Индия, в която и да е друга страна, ще откриете, че тези четири класи от хора съществуват. Класата на интелигенцията, класата на управляващите, класата на производителите и работническата класа. Може да назовете групите с различни имена, но тези подразделения трябва да са налице. Както ви казах, има различни части в собственото ми тяло - мозък, ръце, корем и крака. Всички царе се оприличават на ръцете, с които защитават хората. В миналото, кшатриите... Кшатрия означава този, който осигурява защита на жителите от вредите, които биха им нанесли врагове. Те се наричат кшатрии. Нашето разбиране е, че Кришна осведомява Арджуна "Защо се отклоняваш от дълга си? Смяташ ли, че брат ти или чичо ти, или дядо ти от противниковата страна ще умрат след битката? Не. Това не е истината." Въпросът е, че Кришна желаел да научи Арджуна, че тялото се различава от личността, която е в него. Точно както всички ние се различаваме от ризата и палтото, които носим. Подобно на това, ние, живите същества, душите, се различаваме от грубите и фини материални тела. Това е философията на "Бхагавад-гита". Хората не го проумяват. По принцип хората смятат, че те са телата си. Това се заклеймява в шастрите.
- Ясятма-буддхих кунапе три-дхатуке
- сва-дхих калатрадишу бхаума иджя-дхих
- ят-тирхта-буддхих салиле на кархичидж
- джанешв абхигйешу са ева го-кхарах
- (ШБ 10.84.13)
Го означава крава, а кхара - магаре. Всеки, който живее с телесно схващане за живота, ясятма-буддхих кунапе три-дхатуке... Телесното схващане за живота е присъщо на животните. Кучето не знае, че се различава от тялото си и е чиста душа. Но, човекът, ако е образован, може да разбере, че той не е тялото си, че се различава от него. Как можем да разберем, че се различаваме от телата си? Има много опростен метод. Тук, в "Бхагавад-гита" ще откриете, че се казва,
- дехино 'смин ятха дехе
- каумарам яуванам джара
- татха дехантара-праптир
- дхирас татра на мухяти
- (БГ 2.13)
Дехинах.... Асмин деха, в това тяло има душа, дехи... Дехи означава притежателят на тялото. Аз не съм това тяло. Ако ме попитате "Какво.." Точно както питаме едно дете "Какво е това?" И то отговаря "Това е главата ми." Подобно на това, ако попитате мен или когото и да било другиго "Какво е това?" Всеки ще отговори "Това е моята глава." Никой няма да каже "Аз глава." Ако подробно анализирате всички части на тялото, ще кажете "Това е моята глава, моята ръка, моят пръст, моят крак", но къде е този "Аз"? Казваме "мое", когато има "Аз". Но ние нямаме информация за "Аз-а". Просто имаме информация за "мое". Това се нарича невежество. Целият свят е завладян от идеята да се приема тялото за Аз-а. Можем да ви дадем и друг пример. Точно както, някой от роднините, да кажем баща ми, почине. И тогава аз го оплаквам "О, баща ми си отиде. Баща ми си замина." Но ако някой попита "Защо казваш, че баща ти си е отишъл? Той лежи тук. Защо плачеш?" "Не, не, не, това е тялото му. Това е неговото тяло. Баща ми си отиде." Ето защо в сегашното ни положение аз виждам твоето тяло, ти виждаш моето, никой не съзира истинската личност. След смъртта човек преосмисля "О, това не е баща ми, това е само неговото тяло." Разбирате ли? И така, поумняваме след среща със смъртта. А докато живеем сме в невежество. Това е съвременната цивилизация. Докато си живеем... Точно както хората имат застрахователни полици за определени суми. И така, тези пари се получават след смъртта, не докато сме живи. Но понякога също и приживе. Това, което искам да кажа е, че докато живеем сме в невежество. Не знаем "Кой всъщност е баща ми, кой е брат ми, кой съм аз." Но всеки е с впечатлението "Това тяло е моят баща, това тяло е моето дете, това тяло е съпругата ми." Това се нарича невежество. Ако проучите целия свят, ще установите, че докато живеят всички ще твърдят "Аз съм англичанин", "Аз съм индиец", "Аз съм индуист", "Аз съм мюсюлманин." Но ако ги попитате "Наистина ли сте такъв?" Защото тялото е индуско, мюсюлманско или християнско, тъй като е създадено в общество на индуси, мюсюлмани, или то е родено в дадена страна, и затова се определяме като "Аз съм индус", "Аз съм европеец", "Аз съм това", "Аз съм онова". Но когато тялото е мъртво, тогава казваме, "Не, не, личността, която се намираше в тялото си отиде. Това е различно нещо."