BG/Prabhupada 0427 - Душата се различава от грубото и финото тяло
Lecture on BG 2.11 -- Edinburgh, July 16, 1972
Според ведическата система има четири групи от хора в обществото. Чатур-варням мая сриштам гуна-карма-вибхагашах (БГ 4.13). Човешкото общество трябва да бъде разделено на четири класи. Точно както в тялото ни има четири различни части: мозък, ръце, корем и крака. Всички те са ви нужни. Ако искате да поддържате тялото, тогава трябва да се грижите подобаващо за главата, ръцете, стомаха и краката си. В сътрудничество. Много пъти сте чували за кастовата система на Индия: брахмана, кшатрия, ваиша и шудра. Тя не е изкуствена. А нещо естествено. В което и общество да отидете, не само в Индия, в която и да е друга страна, ще откриете, че тези четири класи от хора съществуват. Класата на интелигенцията, класата на управляващите, класата на производителите и работническата класа. Може да назовете групите с различни имена, но тези подразделения трябва да са налице. Както ви казах, има различни части в собственото ми тяло - мозък, ръце, корем и крака.
Всички царе се оприличават на ръцете, с които защитават хората. В миналото, кшатриите... Кшатрия означава този, който осигурява защита на жителите от вредите, които биха им нанесли врагове. Те се наричат кшатрии. Нашето разбиране е, че Кришна осведомява Арджуна: "Защо се отклоняваш от дълга си? Смяташ ли, че брат ти или чичо ти, или дядо ти от противниковата страна ще умрат след битката? Не. Това не е истината." Въпросът е, че Кришна желаел да научи Арджуна, че тялото се различава от личността, която е в него. Точно както всички ние се различаваме от ризата и палтото, които носим. Подобно на това, ние, живите същества, душите, се различаваме от грубите и фини материални тела. Това е философията на "Бхагавад-гита". Хората не го проумяват. По принцип хората смятат, че те са телата си. Това се заклеймява в шастрите.
- ясятма-буддхих кунапе три-дхатуке
- сва-дхих калатрадишу бхаума иджя-дхих
- ят-тирхта-буддхих салиле на кархичидж
- джанешв абхигйешу са ева го-кхарах
- (ШБ 10.84.13)
Го означава крава, а кхара - магаре. Всеки, който живее с телесно разбиране за живота, ясятма-буддхих кунапе три-дхатуке... Телесното разбиране за живота е присъщо на животните. Кучето не знае, че се различава от тялото си и е чиста душа. Но човекът, ако е образован, може да разбере, че той не е тялото си, че се различава от него. Как можем да разберем, че се различаваме от телата си? Има много опростен метод. Тук, в "Бхагавад-гита" ще откриете, че се казва:
- дехино 'смин ятха дехе
- каумарам яуванам джара
- татха дехантара-праптир
- дхирас татра на мухяти
- (БГ 2.13)
Дехинах.... Асмин деха, в това тяло има душа, дехи... Дехи означава притежателят на тялото. Аз не съм това тяло. Ако ме попитате: "Какво.." Точно както питаме едно дете: "Какво е това?" И то отговаря: "Това е главата ми." Подобно на това, ако попитате мен или когото и да било другиго: "Какво е това?" Всеки ще отговори: "Това е моята глава." Никой няма да каже: "Аз глава." Ако подробно анализирате всички части на тялото, ще кажете: "Това е моята глава, моята ръка, моят пръст, моят крак", но къде е този "Аз"? Казваме "мое", когато има "Аз". Но ние нямаме информация за "Аз-а". Просто имаме информация за "мое". Това се нарича невежество. Целият свят е завладян от идеята да приема тялото за Аз-а.
Можем да ви дадем и друг пример. Точно както, някой от роднините, да кажем баща ми, почине. И тогава аз го оплаквам: "О, баща ми си отиде. Баща ми си замина." Но ако някой попита: "Защо казваш, че баща ти си е отишъл? Той лежи тук. Защо плачеш?" "Не, не, не, това е тялото му. Това е неговото тяло. Баща ми си отиде." Ето защо в сегашното ни положение аз виждам твоето тяло, ти виждаш моето, никой не съзира истинската личност. След смъртта човек преосмисля: "О, това не е баща ми, това е само неговото тяло." Разбирате ли? И така, поумняваме след среща със смъртта. А докато живеем сме в невежество. Това е съвременната цивилизация. Докато си живеем... Точно както хората имат застрахователни полици за определени суми. И така, тези пари се получават след смъртта, не докато сме живи. Но понякога също и приживе. Това, което искам да кажа е, че докато живеем сме в невежество. Не знаем "Кой всъщност е баща ми, кой е брат ми, кой съм аз." Но всеки е с впечатлението "Това тяло е моят баща, това тяло е моето дете, това тяло е съпругата ми." Това се нарича невежество. Ако проучите целия свят, ще установите, че докато живеят, всички ще твърдят: "Аз съм англичанин", "Аз съм индиец", "Аз съм индуист", "Аз съм мюсюлманин." Но ако ги попитате: "Наистина ли сте такъв?" Защото тялото е индуско, мюсюлманско или християнско, тъй като е създадено в общество на индуси, мюсюлмани, или е родено в дадена страна, и затова се определяме като "Аз съм индус", "Аз съм европеец", "Аз съм това", "Аз съм онова". Но когато тялото е мъртво, тогава казваме: "Не, не, личността, която се намираше в тялото, си отиде. Това е различно нещо."