BG/Prabhupada 0571 - Човек не трябва да остава в семейния живот. Това е ведическата култура

Revision as of 08:30, 1 August 2015 by Rishab (talk | contribs) (Created page with "<!-- BEGIN CATEGORY LIST --> Category:1080 Bulgarian Pages with Videos Category:Prabhupada 0571 - in all Languages Category:BG-Quotes - 1968 Category:BG-Quotes -...")
(diff) ← Older revision | Latest revision (diff) | Newer revision → (diff)


Invalid source, must be from amazon or causelessmery.com

Press Interview -- December 30, 1968, Los Angeles

Журналист: А кога ти...Посещавал ли си този институт за известно време?

Прабхупада: Не е имало определен период. Не. Но, да кажем, за мен, аз бях обучен от баща си, който принадлежеше към тази линия...

Журналист: О, твоят баща...

Прабхупада: О, да. Моят баща ме обучи още в детството ми, да. А по-късно, през 1922 година, срещнах духовния си учител и бях посветен в ... Като цяло имаше такава среда, понеже както ти казах, 80, 90 процента от хората бяха осъзнати за Кришна благодарение на семействата си. Разбираш ли? Ние бяхме обучавани от началото на живота си. Официално, разбира се, приех духовния си учител през 1933 година. Оттогава тъй като вече имах такава среда, а и откакто срещнах духовния си учител развивах тази идея.

Журналист: Разбирам, разбирам. И така, ти, в известен смисъл, си разпространявал тази идея самостоятелно от 1933 година.

Прабхупада: Не. Разпространявал съм я като мисионер от хиляда деветстотин... на практика от 1959 година.

Журналист: 1959, разбирам. Какво си правил от времето...

Прабхупада: Бях семеен. Занимавах се с бизнес с лекарства. Преди бях мениджър в голяма фармацевтична компания. Но, аз развивах това знание, въпреки че бях семеен. Издавах списанието "Обратно при Бога"...

Журналист: Ти си публикувал това...

Прабхупада: В Индия.

Журналист: О, ясно.

Прабхупада: Да, започнах през 1947 година според указанието на духовния си учител. Каквото и да печелех, го изхарчвах. Да. Нямах никаква възвращаемост, но го разпространявах. И правех това доста дълго време. Но, в действителност, след като прекъснах всякаква връзка със семейството си, се занимавам с тази работа от 1959 година.

Журналист: Имаш ли деца?

Прабхупада: О, да, имам пораснали момчета.

Журналист: И току-що си ги напуснал?

Прабхупада: Да. Имам жена, внуци, всички, но не поддържам връзка с тях. Те следват пътя си. Моята жена е поверена на по-големите момчета. Да.

Журналист: Е, това ли е...? Имам предвид, малко ми е трудно да осмисля това, да изоставиш семейството си и някакси да им кажеш "До скоро."

Прабхупада: Да, да, това е ведическо правило. Всеки трябва да изостави семейните връзки на определена възраст, след като навърши 50 години. Човек не трябва да остава в семейния живот. Това е ведическа култура. Не е така, че някой трябва да е семеен до смъртта си, не. Това не е добре.

Журналист: Би ли обяснил това?

Прабхупада: Най-напред, едно момче е обучавано като брахмачари в духовния живот. След това е съветвано да не се занимава със семеен живот. Но, ако той е неспособен да контролира сексуалния си живот, му се разрешава "Добре. Можеш да се ожениш." И тогава той остава в семейния живот. Жени се когато е на 24 или 25 години. Разполага с 25 години да се наслаждава на сексуален живот. Междувременно той се сдобива с пораснали деца. И на 50-годишна възраст съпругът и съпругата напускат дома си и пътуват из всички места за поклонение просто, за да се откъснат от семейната привързаност. Така, когато мъжът е малко по-напреднал, той моли жена си "Ти се върни и се погрижи за семейството, а порасналите ти синове ще се погрижат за теб. Нека да приема санняса." И той остава сам и проповядва знанието, което е натрупал. Това е ведическата цивилизация. Мъжът не трябва да остава при семейството си от раждането до смъртта. Не. В будизма също има задължителен регулиращ принцип, че един будист трябва да бъде санняси за най-малко 10 години. Да. Тъй като цялата идея е как да се постигне духовно съвършенство. Ако някой остане в семейния живот, обременен с грижи, той изобщо не може да напредне духовно. Но, ако цялото семейство също е осъзнато за Кришна, тогава то спомага. Но това е много рядко срещано. Понеже съпругът може да е осъзнат за Кришна, а жената може да не е. Но културата била толкова хубава, че всеки оставал Кришна осъзнат.