BG/Prabhupada 0993 - Погрижете се да не гладува без храна. Това е духовен комунизъм: Difference between revisions

 
(Vanibot #0023: VideoLocalizer - changed YouTube player to show hard-coded subtitles version)
 
Line 7: Line 7:
[[Category:BG-Quotes - in USA]]
[[Category:BG-Quotes - in USA]]
[[Category:BG-Quotes - in USA, New York]]
[[Category:BG-Quotes - in USA, New York]]
[[Category:Bulgarian Language]]
<!-- END CATEGORY LIST -->
<!-- END CATEGORY LIST -->
<!-- BEGIN NAVIGATION BAR -- DO NOT EDIT OR REMOVE -->
{{1080 videos navigation - All Languages|Bulgarian|BG/Prabhupada 0992 - За опортюнистите не съществува Кришна съзнание|0992|BG/Prabhupada 0994 - Каква е разликата между Бог и нас?|0994}}
<!-- END NAVIGATION BAR -->
<!-- BEGIN ORIGINAL VANIQUOTES PAGE LINK-->
<!-- BEGIN ORIGINAL VANIQUOTES PAGE LINK-->
<div class="center">
<div class="center">
Line 16: Line 20:


<!-- BEGIN VIDEO LINK -->
<!-- BEGIN VIDEO LINK -->
{{youtube_right|FleLcQrdoig|Погрижете се да не гладува без храна. Това е духовен комунизъм - Prabhupāda 0993}}
{{youtube_right|ANjsXJ1jcbQ|Погрижете се да не гладува без храна. Това е духовен комунизъм <br />- Prabhupāda 0993}}
<!-- END VIDEO LINK -->
<!-- END VIDEO LINK -->


<!-- BEGIN AUDIO LINK -->
<!-- BEGIN AUDIO LINK -->
<mp3player>File:730407SB-NEW YORK_clip1.mp3</mp3player>
<mp3player>https://s3.amazonaws.com/vanipedia/clip/730407SB-NEW_YORK_clip1.mp3</mp3player>
<!-- END AUDIO LINK -->
<!-- END AUDIO LINK -->


Line 30: Line 34:
Превод: "Да не би да не си се погрижил за старци и деца, заслужаващи да се хранят с теб? Да не би да си ги изоставил и да си се нахранил сам? Да не би да си извършил някаква непростима грешка, която се счита за отвратителна?"
Превод: "Да не би да не си се погрижил за старци и деца, заслужаващи да се хранят с теб? Да не би да си ги изоставил и да си се нахранил сам? Да не би да си извършил някаква непростима грешка, която се счита за отвратителна?"


Прабхупада: И така: "Да не би да не си се погрижил за старци и деца, заслужаващи да се хранят с теб? Такава е ведическата култура. Когато трябва да се дава храна, най-напред се дава на децата. Спомням си, дори сега, когато съм на седемдесет и осем, като бях дете, четири-петгодишно, си спомням. Някои от вас са виждали това (неясно), някой тук виждал ли е? Вие сте виждали. Така че най-напред ядат децата. Понякога аз бях малко инатлив, не исках да сядам: "Няма пък, ще ям заедно с вас, възрастните." Но това беше система. Най-напред децата трябва да бъдат обилно нахранени, след това брахманите; децата и старците. В семейството децата и старците... Само вижте Махараджа Юдхиштхира с какво внимание се грижи за Дхритаращра. Макар той през цялото време да играел ролята на вра, при все това дълг на членовете на семейството е да се грижат за старците. Когато Дхритаращра напуснал дома, след като бил обвинен от по-младия си брат Видура: "Мой скъпи братко, ти още си привързан към семейния живот, нямаш срам. Приемаш храна от онези, които считаше за свои врагове. Още от самото начало искаше да ги погубиш. Запали къщата им. Прокуди ги в гората. Заговорничеше срещу живота им, а сега всичко е свършено, всичките ти синове, внуци, зетьове, бащи, чичовци...," искам да кажа, че Бхишма бил негов чичо. Така че цялото семейство. На полето Курукшетра всички били убити освен петимата братя: Юдхиштхира, Бхима, Арджуна, Накула, Сахадева. Всички мъжки членове на семейството били убити. Така че единственият останал наследник бил Махараджа Парикшит. Той бил в утробата на майка си. И баща му загинал, синът на Арджуна, Абхиманю. Той бил на шестнадесет години. За щастие съпругата му била бременна. Инак с династията Куру било свършено. И така, той го сгълчал, че: "Ти още стоиш тук само за залък храна, като куче. Нямаш ли срам, скъпи ми братко?!" Той го приел много на сериозно: "Да, да, мой скъпи братко, правилно казваш. И какво искаш от мен да направя?" "Незабавно си тръгни! Веднага излизай и тръгвай към гората." И той се съгласил, отишъл там. А Махараджа Юдхиштхира имал обичая да идва най-напред сутрин след като се е окъпал, след като е извършил обожание, първата му работа била да отиде да види стареца: "Мой скъпи чичо, удобно ли се чувстваш? Наред ли е всичко?" И да поговорят известно време, просто да го зарадва. Това е задължение на члена на семейството - да се грижи за децата, да се грижи за старците, да се грижи дори за гущер или змия ако има в къщата. Това е напътствието, което откриваме в "Шримад Бхагаватам", грихастха, колко е почитан той. Там се казва, дори ако има змия... Никой не иска да се грижи за змия. Всеки иска да я убие, никой не съжалява да убие змия. Прахлада Махараджа казва: модета садхур апи вришчика-сарпа-хатя ([[Vanisource:SB 7.9.14|ШБ 7.9.14]]). Той казва: "Моят баща беше досущ като змия, вришчика, скорпион. Като убие змия или скорпион никой не е нещастен. Така че, мой Господи, не се гневи. Сега всичко приключи, с баща ми е свършено." Така било. Но все пак шастрите казват, че дори ако в къщата ти има змия, порижи се да не гладува. Това е духовният комунизъм. Сега се стремят към комунизма, обаче не знаят какво е комунизъм. Всеки да бъде обгрижен. Това е комунизъм, истински комунизъм. Никой не трябва да гладува. Никой не трябва да има каквато и да било нужда в държавата. Това е комунизъм.
Прабхупада: И така: "Да не би да не си се погрижил за старци и деца, заслужаващи да се хранят с теб? Такава е ведическата култура. Когато трябва да се дава храна, най-напред се дава на децата. Спомням си, дори сега, когато съм на седемдесет и осем, като бях дете, четири-петгодишно, си спомням. Някои от вас са виждали това (неясно), някой тук виждал ли е? Вие сте виждали. Така че най-напред ядат децата. Понякога аз бях малко инатлив, не исках да сядам: "Няма пък, ще ям заедно с вас, възрастните." Но това беше система. Най-напред децата трябва да бъдат обилно нахранени, след това брахманите; децата и старците. В семейството децата и старците... Само вижте Махараджа Юдхиштхира с какво внимание се грижи за Дхритаращра. Макар той през цялото време да играел ролята на враг, при все това, дълг на членовете на семейството е да се грижат за старците. Когато Дхритаращра напуснал дома, след като бил обвинен от по-младия си брат Видура: "Мой скъпи братко, ти още си привързан към семейния живот, нямаш срам. Приемаш храна от онези, които считаше за свои врагове. Още от самото начало искаше да ги погубиш. Запали къщата им. Прокуди ги в гората. Заговорничеше срещу живота им, а сега всичко е свършено, всичките ти синове, внуци, зетьове, бащи, чичовци...," искам да кажа, че Бхишма бил негов чичо. Така че цялото семейство. На полето Курукшетра всички били убити освен петимата братя: Юдхиштхира, Бхима, Арджуна, Накула, Сахадева. Всички мъжки членове на семейството били убити. Така че единственият останал наследник бил Махараджа Парикшит. Той бил в утробата на майка си. И баща му загинал, синът на Арджуна, Абхиманю. Той бил на шестнадесет години. За щастие съпругата му била бременна. Инак с династията Куру било свършено. И така, той го сгълчал, че: "Ти още стоиш тук само за залък храна, като куче. Нямаш ли срам, скъпи ми братко?!" Той го приел много на сериозно: "Да, да, мой скъпи братко, правилно казваш. И какво искаш от мен да направя?" "Незабавно си тръгни! Веднага излизай и тръгвай към гората." И той се съгласил, отишъл там.  
 
А Махараджа Юдхиштхира имал обичая да идва най-напред сутрин, след като се е окъпал, след като е извършил обожание, първата му работа била да отиде да види стареца: "Мой скъпи чичо, удобно ли се чувстваш? Наред ли е всичко?" И да поговорят известно време, просто да го зарадва. Това е задължение на члена на семейството - да се грижи за децата, да се грижи за старците, да се грижи дори за гущер или змия ако има в къщата. Това е напътствието, което откриваме в "Шримад Бхагаватам", грихастха, колко е почитан той. Там се казва, дори ако има змия... Никой не иска да се грижи за змия. Всеки иска да я убие, никой не съжалява да убие змия. Прахлада Махараджа казва: модета садхур апи вришчика-сарпа-хатя ([[Vanisource:SB 7.9.14|ШБ 7.9.14]]). Той казва: "Моят баща беше досущ като змия, вришчика, скорпион. Като убие змия или скорпион никой не е нещастен. Така че, мой Господи, не се гневи. Сега всичко приключи, с баща ми е свършено." Така било. Но все пак шастрите казват, че дори ако в къщата ти има змия, порижи се да не гладува. Това е духовният комунизъм. Сега се стремят към комунизма, обаче не знаят какво е комунизъм. Всеки да бъде обгрижен. Това е комунизъм, истински комунизъм. Никой не трябва да гладува. Никой не трябва да има каквато и да било нужда в държавата. Това е комунизъм.
<!-- END TRANSLATED TEXT -->
<!-- END TRANSLATED TEXT -->

Latest revision as of 15:21, 30 September 2018



730407 - Lecture SB 01.14.43 - New York

Превод: "Да не би да не си се погрижил за старци и деца, заслужаващи да се хранят с теб? Да не би да си ги изоставил и да си се нахранил сам? Да не би да си извършил някаква непростима грешка, която се счита за отвратителна?"

Прабхупада: И така: "Да не би да не си се погрижил за старци и деца, заслужаващи да се хранят с теб? Такава е ведическата култура. Когато трябва да се дава храна, най-напред се дава на децата. Спомням си, дори сега, когато съм на седемдесет и осем, като бях дете, четири-петгодишно, си спомням. Някои от вас са виждали това (неясно), някой тук виждал ли е? Вие сте виждали. Така че най-напред ядат децата. Понякога аз бях малко инатлив, не исках да сядам: "Няма пък, ще ям заедно с вас, възрастните." Но това беше система. Най-напред децата трябва да бъдат обилно нахранени, след това брахманите; децата и старците. В семейството децата и старците... Само вижте Махараджа Юдхиштхира с какво внимание се грижи за Дхритаращра. Макар той през цялото време да играел ролята на враг, при все това, дълг на членовете на семейството е да се грижат за старците. Когато Дхритаращра напуснал дома, след като бил обвинен от по-младия си брат Видура: "Мой скъпи братко, ти още си привързан към семейния живот, нямаш срам. Приемаш храна от онези, които считаше за свои врагове. Още от самото начало искаше да ги погубиш. Запали къщата им. Прокуди ги в гората. Заговорничеше срещу живота им, а сега всичко е свършено, всичките ти синове, внуци, зетьове, бащи, чичовци...," искам да кажа, че Бхишма бил негов чичо. Така че цялото семейство. На полето Курукшетра всички били убити освен петимата братя: Юдхиштхира, Бхима, Арджуна, Накула, Сахадева. Всички мъжки членове на семейството били убити. Така че единственият останал наследник бил Махараджа Парикшит. Той бил в утробата на майка си. И баща му загинал, синът на Арджуна, Абхиманю. Той бил на шестнадесет години. За щастие съпругата му била бременна. Инак с династията Куру било свършено. И така, той го сгълчал, че: "Ти още стоиш тук само за залък храна, като куче. Нямаш ли срам, скъпи ми братко?!" Той го приел много на сериозно: "Да, да, мой скъпи братко, правилно казваш. И какво искаш от мен да направя?" "Незабавно си тръгни! Веднага излизай и тръгвай към гората." И той се съгласил, отишъл там.

А Махараджа Юдхиштхира имал обичая да идва най-напред сутрин, след като се е окъпал, след като е извършил обожание, първата му работа била да отиде да види стареца: "Мой скъпи чичо, удобно ли се чувстваш? Наред ли е всичко?" И да поговорят известно време, просто да го зарадва. Това е задължение на члена на семейството - да се грижи за децата, да се грижи за старците, да се грижи дори за гущер или змия ако има в къщата. Това е напътствието, което откриваме в "Шримад Бхагаватам", грихастха, колко е почитан той. Там се казва, дори ако има змия... Никой не иска да се грижи за змия. Всеки иска да я убие, никой не съжалява да убие змия. Прахлада Махараджа казва: модета садхур апи вришчика-сарпа-хатя (ШБ 7.9.14). Той казва: "Моят баща беше досущ като змия, вришчика, скорпион. Като убие змия или скорпион никой не е нещастен. Така че, мой Господи, не се гневи. Сега всичко приключи, с баща ми е свършено." Така било. Но все пак шастрите казват, че дори ако в къщата ти има змия, порижи се да не гладува. Това е духовният комунизъм. Сега се стремят към комунизма, обаче не знаят какво е комунизъм. Всеки да бъде обгрижен. Това е комунизъм, истински комунизъм. Никой не трябва да гладува. Никой не трябва да има каквато и да било нужда в държавата. Това е комунизъм.