BG/Бхагавад-гӣта̄ 1.46
ТЕКСТ 46
- сан̃джая ува̄ча
- евам уктва̄рджунах̣ санкхйе
- ратхопастха упа̄вишат
- виср̣джя са-шарам ча̄пам
- шока-самвигна-ма̄насах̣
Дума по дума
сан̃джаях̣ ува̄ча – Сан̃джая каза; евам – така; уктва̄ – като казва; арджунах̣ – Арджуна; санкхйе – на бойното поле; ратха – на колесницата; упастхе – на мястото; упа̄вишат – седна отново; виср̣джя – остави настрана; са-шарам – заедно със стрелите; ча̄пам – лъка; шока – от скръб; самвигна – опечален; ма̄насах̣ – в ума.
Превод
Сан̃джая каза: Изричайки тези думи на бойното поле, Арджуна остави настрана лъка и стрелите си и седна в колесницата, съкрушен от скръб.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Докато оглежда разположението на врага, Арджуна стои прав в колесницата, но е толкова измъчен от скръб, че сяда отново и оставя лъка и стрелите си. Такъв състрадателен и добросърдечен човек, отдаден на предано служене на Бога, е достоен да получи духовно знание.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху първа глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Армиите на бойното поле Курукш̣етра“.