BG/Бхагавад-гӣта̄ 1



Prabhupada's purports can be seen by clicking on the verse link

ТЕКСТ 1.1: Дхр̣тара̄ш̣т̣ра каза: О, Сан̃джая, какво правят моите синове и синовете на Па̄н̣д̣у, събрали се на мястото за поклонение Курукш̣етра, изпълнени с желание да се сражават?

ТЕКСТ 1.2: Сан̃джая каза: О, Царю, след като огледа строената в бойни редици армия на Па̄н̣д̣авите, цар Дурьодхана приближи учителя си и изрече следните думи

ТЕКСТ 1.3: О, учителю, погледни великата армия на синовете на Па̄н̣д̣у, така умело подредена от интелигентния ти ученик, сина на Друпада.

ТЕКСТ 1.4: В тази армия има много храбри стрелци с лък, равни на Бхӣма и Арджуна. Сред тях са велики воини като Ююдха̄на, Вира̄т̣а и Друпада.

ТЕКСТ 1.5: Има и велики, героични и могъщи воини като Дхр̣ш̣т̣акету, Чекита̄на, Ка̄шира̄джа, Пуруджит, Кунтибходжа и Шаибя.

ТЕКСТ 1.6: Там са силният Юдха̄маню, могъщият Уттамауджа̄, синът на Субхадра̄ и синовете на Драупадӣ. Всички те са воини, прославени в сражения с колесници.

ТЕКСТ 1.7: О, най-добър сред бра̄хман̣ите, нека ти представя опитните военачалници, които ще водят моята армия.

ТЕКСТ 1.8: Сред тях има воини като теб, Бхӣш̣ма, Карн̣а, Кр̣па, Ашваттха̄ма̄, Викарн̣а и синът на Сомадатта, наричан Бхӯришрава̄, които винаги побеждават в сражение.

ТЕКСТ 1.9: Тук са и много други герои, добре въоръжени и опитни във военната наука, готови да пожертват живота си заради мен.

ТЕКСТ 1.10: Нашата сила е неизмерима. Ние сме отлично защитени от Бхӣш̣ма, докато силата на Па̄н̣д̣авите е ограничена, въпреки че те са закриляни от Бхӣма.

ТЕКСТ 1.11: Всички вие трябва да окажете пълна подкрепа на Бхӣш̣ма, като заемете своите стратегически позиции на бойните фаланги.

ТЕКСТ 1.12: Тогава великият и доблестен Бхӣш̣ма, прадядо на династията Куру и дядо на бойците, зарадва Дурьодхана, като наду с всичка сила раковината си, от която се разнесе звук, подобен на лъвски рев.

ТЕКСТ 1.13: След това изведнъж зазвучаха раковини, барабани, тръби, тромпети и рогове, изпълвайки въздуха с удивителен звук.

ТЕКСТ 1.14: От другата страна Бог Кр̣ш̣н̣а и Арджуна, изправени във великолепна колесница, теглена от бели коне, надуха божествените си раковини.

ТЕКСТ 1.15: Бог Кр̣ш̣н̣а наду раковината си Па̄н̃чаджаня, а Арджуна – своята Девадатта. Ненаситният Бхӣма, извършил исполински дела, наду могъщата си раковина Паун̣д̣ра.

TEXTS 1.16-18: Цар Юдхиш̣т̣хира, синът на Кунтӣ, наду раковината си Анантавиджая, а Накула и Сахадева надуха своите – Сугхош̣а и Ман̣ипуш̣пака. О, царю, знаменитият стрелец с лък – царят на Ка̄шӣ, великият воин Шикхандӣ, Дхр̣ш̣т̣адюмна, Вира̄т̣а, непобедимият Са̄тяки, Друпада, синовете на Драупадӣ и други воини, като силноръкия син на Субхадра̄, също надуха раковините си.

ТЕКСТ 1.19: Тътенът от звука на тези раковини разтърси небето и земята и разби сърцата на синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра.

ТЕКСТ 1.20: Тогава Арджуна, синът на Па̄н̣д̣у, застанал в колесница, над която се вее флаг с образа на Ханума̄н, взе лъка си и се приготви за стрелба. О, царю, след като видя войските на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра строени в боен ред, Арджуна се обърна към Бог Кр̣ш̣н̣а със следните думи.

TEXTS 1.21-22: Арджуна каза: О, непогрешими, моля те, изведи колесницата между двете армии, за да видя дошлите да се сражават – тези, с които трябва да премеря сили във великата битка.

ТЕКСТ 1.23: Нека видя тези, които са дошли да воюват с нас, за да угодят на злонамерения син на Дхр̣итара̄ш̣т̣ра.

ТЕКСТ 1.24: Сан̃джая каза: О, потомъко на Бхарата, в отговор на молбата на Арджуна, Бог Кр̣ш̣н̣а изтегли великолепната колесница между двете армии.

ТЕКСТ 1.25: В присъствието на Бхӣш̣ма, Дрон̣а и другите владетели на света, Бог каза: „Па̄ртха, погледни всички събрали се тук Каурави“.

ТЕКСТ 1.26: Там, сред двете армии, Арджуна видя своите бащи, дядовци, учители, вуйчовци, братя, синове, внуци, приятели, а също и своите тъстове и доброжелатели.

ТЕКСТ 1.27: Когато синът на Кунтӣ, Арджуна, видя всичките си приятели и роднини, той се изпълни със състрадание и каза следното.

ТЕКСТ 1.28: Арджуна каза: Мой скъпи Кр̣ш̣н̣а, като виждам приятелите и роднините си да стоят пред мен с желание за бой, усещам как крайниците ми потръпват и устата ми пресъхва.

ТЕКСТ 1.29: Тялото ми трепери, косите ми настръхват, лъкът Га̄н̣д̣ӣва се изплъзва от ръката ми и кожата ми гори.

ТЕКСТ 1.30: Не съм в състояние да остана повече тук. Не мога да се владея и умът ми се замъглява. Всичко, което виждам, предвещава само нещастие, о, Кр̣ш̣н̣а, убиецо на демона Кешӣ.

ТЕКСТ 1.31: Не виждам какво добро ще последва, ако убия роднините си в тази битка, о, Кр̣ш̣н̣а и как след това бих могъл да желая победа, царство или щастие?

TEXTS 1.32-35: О, Говинда, за какво са ни царство, щастие или дори самият живот, когато всички, заради които бихме ги пожелали, са строени сега на бойното поле? О, Мадхусӯдана, пред мен са учители, бащи, синове, дядовци, вуйчовци, тъстове, внуци, зетьове и други роднини, готови да жертват живот и богатство – защо да искам смъртта им, дори ако те биха ме убили? О, поддръжнико на всички живи същества, не съм готов да се сражавам с тях дори за трите свята, камо ли за тази земя. Каква радост ще изпитаме, ако избием синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра?

ТЕКСТ 1.36: Грехът от убиването на зложелателите ще падне върху нас. Затова не е редно да убиваме синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и приятелите си. Какво ще спечелим от това, о, Кр̣ш̣н̣а, съпруже на богинята на щастието? Как може смъртта на нашите роднини да ни направи щастливи?

TEXTS 1.37-38: О, Джана̄рдана, дори ако тези заслепени от алчност мъже не виждат нищо нередно в убийството на роднини или враждата с приятели, защо ние, които считаме за престъпление погубването на едно семейство, трябва да вършим такива грехове?

ТЕКСТ 1.39: С унищожението на рода се разрушава извечната семейна традиция и тогава останалата част от семейството е въвлечена в нерелигиозност.

ТЕКСТ 1.40: О, Кр̣ш̣н̣а, когато в едно семейство се възцари нерелигиозност, жените се опорочават и тяхното падение води до появата на нежелано потомство, о, потомъко на Вр̣ш̣н̣и.

ТЕКСТ 1.41: Увеличаването на нежелано поколение несъмнено превръща в ад живота и на семейството, и на рушителите на семейните традиции. Прадедите на тези покварени семейства пропадат, защото хората престават да им предлагат храна и вода.

ТЕКСТ 1.42: С прегрешенията на тези, които рушат семейните традиции и увеличават нежеланото потомство, се унищожават всякакви обществени проекти и дейности за благополучие в семейството.

ТЕКСТ 1.43: О, Кр̣ш̣н̣а, пазителю на човешкия род, от ученическата приемственост съм чул, че тези, чиито семейни традиции са разрушени, остават вечно в ада.

ТЕКСТ 1.44: Уви, колко е странно, че се готвим да извършим големи грехове. Водени от желанието да се наслаждаваме на царско щастие, ние сме склонни да избием собствените си роднини.

ТЕКСТ 1.45: За мен е по-добре, ако синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣р̣а с оръжие в ръка ме убият на бойното поле, невъоръжен и несъпротивляващ се.

ТЕКСТ 1.46: Сан̃джая каза: Изричайки тези думи на бойното поле, Арджуна остави настрана лъка и стрелите си и седна в колесницата, съкрушен от скръб.