BG/Бхагавад-гӣта̄ 12.18-19

His Divine Grace A.C. Bhaktivedanta Swami Prabhupāda


TEXTS 18-19

самах̣ шатрау ча митре ча
татха̄ ма̄на̄пама̄найох̣
шӣтош̣н̣а-сукха-дух̣кхеш̣у
самах̣ санга-виварджитах̣
туля-нинда̄-стутир маунӣ
сантуш̣т̣о йена кеначит
аникетах̣ стхира-матир
бхактима̄н ме прийо нарах̣

Дума по дума

самах̣ – еднакъв; шатрау – към врага; ча – също; митре – към приятеля; ча – също; татха̄ – така; ма̄на – на почит; апама̄найох̣ – и безчестие; шӣта – в студ; уш̣н̣а – зной; сукха – щастие; дух̣кхеш̣у – и нещастие; самах̣ – уравновесен; санга-виварджитах̣ – освободен от всякакво общуване; туля – еднакъв; нинда̄ – в клевета; стутих̣ – и репутация; маунӣ – мълчалив; сантуш̣т̣ах̣ – удовлетворен; йена кеначит – без нищо; аникетах̣ – без жилище; стхира – установен; матих̣ – решителност; бхакти-ма̄н – зает с предано служене; ме – на мен; приях̣ – скъп; нарах̣ – човек.

Превод

Той се отнася еднакво към приятели и врагове, остава уравновесен в чест и безчестие, зной и студ, щастие и нещастие, слава и позор, свободен е от замърсяващо общуване и е винаги мълчалив и удовлетворен, не се грижи да си осигури жилище, твърдо установен е в знание и е посветен на предано служене – такъв човек ми е много скъп.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Преданият избягва всяко неподходящо общуване. Понякога човек е хвален, понякога е хулен – такава е природата на човешкото общество. Но преданият остава безучастен към преходните слава и позор, към щастието и нещастието. Той е много търпелив. Наричан е мълчалив, защото не говори за нищо друго, освен за Кр̣ш̣н̣а. Мълчалив не означава, че не трябва да говори изобщо, а значи, че не трябва да говори безсмислици. Той говори само за важни неща, а най-същественият разговор за него е разговорът за Върховния Бог. Преданият е щастлив при всички обстоятелства. Понякога може да получи много вкусни храни, друг път – не, но той е удовлетворен. Той не се грижи за комфортно жилище. Понякога може да живее под дърво, друг път в дворец – за него е без значение. Наричат го устойчив, защото е установен в своята решителност и знание. Можем да открием известно повторение в описанията на качествата на един предан, но това е само, за да се наблегне върху факта, че той трябва да придобие всички тези качества. Без добри качества не можем да бъдем чисти предани. Хара̄в абхактася куто махад-гун̣а̄х̣ – човек, който не е предан, няма добри качества. Всеки, който иска да бъде приеман за предан, трябва да развие добри качества. Разбира се, преданият не полага свръхусилия, за да придобие тези качества, защото дейностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание и преданото служене му помагат да ги развие от само себе си.