BG/Бхагавад-гӣта̄ 12.20
ТЕКСТ 20
- йе ту дхарма̄мр̣там идам
- ятхоктам парюпа̄сате
- шраддадха̄на̄ мат-парама̄
- бхакта̄с те 'тӣва ме прия̄х̣
Дума по дума
йе – тези, които; ту – но; дхарма – на религия; амр̣там – безсмъртна; идам – този; ятха̄ – като; уктам – каза; парюпа̄сате – напълно се посвещава; шраддадха̄на̄х̣ – с вяра; мат-парама̄х̣ – като приемат мен, Върховния Бог за всичко; бхакта̄х̣ – предани; те – те; атӣва – много, много; ме – на мен; прия̄х̣ – скъпи.
Превод
Тези, които изцяло посветени следват с вяра вечния път на преданото служене и Аз съм висшата им цел – са ми много, много скъпи.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: В тази глава от втори стих до края – от майи а̄веш̣я мано йе ма̄м („като установява ума си в мен“) до йе ту дхарма̄мр̣там идам („религията на вечното служене“) – Върховният Бог обяснява методите на трансценденталното служене, с помощта на които може да бъде достигнат. Тези методи са много скъпи на Бога и Той приема всекиго, който ги следва. На въпроса, поставен от Арджуна, – кой е по-добър – този, който върви по пътя на безличностния Брахман, или този, който се посвещава да служи лично на Върховната Личност, Бог отговаря подробно, като не оставя никакво съмнение, че преданото служене на Божествената Личност е най-добрият от всички методи за духовна реализация. С други думи, от тази глава може да се разбере, че посредством добро общуване човек развива привързаност към чистото предано служене, затова приема авторитетен духовен учител и под негово ръководство започва да слуша, да повтаря святите имена, да следва регулиращите принципи на преданото служене с вяра, привързаност и преданост и така се посвещава на трансцендентално служене на Бога. В тази глава е препоръчан този път, следователно няма съмнение, че преданото служене е единственият и абсолютен път за себепознание – за постигане на Върховната Божествена Личност. Безличностната представа за Абсолютната Истина се препоръчва само до момента на пълно отдаване с цел себепознание. С други думи, безличностното схващане може да е полезно, докато липсва възможността за общуване с чист предан. Стремейки се към осъзнаване на безличностния Абсолют, човек се отказва от плодовете на труда си, медитира и развива знание, за да разбере духа и материята. Това е необходимо, докато не влезе в контакт с чист предан. За щастие, ако някой развие желание да се заеме с чисто предано служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, не е нужно да преминава през всички тези етапи на духовно усъвършенстване. Преданото служене, описано в средните шест глави на Бхагавад-гӣта̄, е по-близко до природата на живото същество. Не бива да се безпокоим за поддържането на тялото, защото по милостта на Бога всичко се урежда от само себе си.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху дванадесета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Преданото служене“.