BG/Бхагавад-гӣта̄ 13.1-2
TEXTS 1-2
- арджуна ува̄ча
- пракр̣тим пуруш̣ам чаива
- кш̣етрам кш̣етра-гям ева ча
- етад ведитум иччха̄ми
- гя̄нам гйеям ча кешава
- шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
- идам шарӣрам каунтея
- кш̣етрам итй абхидхӣяте
- етад йо ветти там пра̄хух̣
- кш̣етра-гя ити тад-видах̣
Дума по дума
арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; пракр̣тим – природата; пуруш̣ам – наслаждаващият се; ча – също; ева – несъмнено; кш̣етрам – полето; кш̣етра-гям – познаващият полето; ева – несъмнено; ча – също; етат – всичко това; ведитум – да разбера; иччха̄ми – аз желая; гя̄нам – знание; гйеям – обект на знанието; ча – също; кешава – о, Кр̣ш̣н̣а; шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Божествената Личност каза; идам – това; шарӣрам – тяло; каунтея – о, сине на Кунтӣ; кш̣етрам – полето; ити – така; абхидхӣяте – се нарича; етат – това; ях̣ – човек, който; ветти – знае; там – той; пра̄хух̣ – се нарича; кш̣етра-гях̣ – познавача на полето; ити – така; тат-видах̣ – от тези, които знаят това.
Превод
Арджуна каза: О, мой скъпи Кр̣ш̣н̣а, желая да науча за пракр̣ти (природата), пуруш̣а (наслаждаващия се), за полето и познавача на полето, за знанието и обекта на познание. Върховната Божествена Личност каза: Това тяло, о, сине на Кунтӣ, се нарича поле, а този, който познава това поле, се нарича познавач на полето.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Арджуна иска да узнае какво представляват пракр̣ти (природата), пуруш̣а (наслаждаващият се), кш̣етра (полето), кш̣етра-гя (неговият познавач), знанието и обектът на познание. Когато Арджуна пита за всичко това, Кр̣ш̣н̣а отговаря, че тялото се нарича поле, а този, който познава тялото, се нарича познавач на полето. Тялото е поле за дейностите на обусловената душа, която се е заплела в мрежите на материалното съществуване и се опитва да господства над материалната природа. И според способността си да властва над материалната природа обусловената душа получава поле за дейност. Това поле за дейност е тялото. А какво е тялото? То е изградено от сетива. Обусловената душа търси сетивно наслаждение и според способността ѝ да се наслаждава, получава тяло, поле за дейност. Затова тялото се нарича кш̣етра, „поле за дейност“ на обусловената душа. А душата, която не е тъждествена с тялото, се нарича кш̣етра-гя, познавач на полето. Не е много трудно да се разбере разликата между полето и неговия познавач, т.е. между тялото и познавача на тялото. Очевидно е, че от детството до старостта тялото ни претърпява множество промени и въпреки това личността остава една и съща. Тоест има разлика между познавача на полето на дейност и самото поле на дейността. Обусловената душа може да разбере, че е различна от тялото. Това се каза в началото – дехино 'смин, което означава, че живото същество е вътре в тялото и тялото се променя от детско в юношеско, от юношеско в младежко и от младежко в старческо, а личността, притежаваща тялото, знае, че то се променя. Собственикът на тялото безспорно е кш̣етра-гя. Понякога си мислим: „Аз съм щастлив“, „Аз съм мъж“, „Аз съм жена“, „Аз съм куче“, „Аз съм котка“. Така познавачът на тялото отъждествява себе си с тялото, макар в действителност да се различава от него. Ние използваме много неща – например дрехи и т.н., – но знаем, че се различаваме от вещите, които използваме. По същия начин, ако помислим малко, ще разберем, че се различаваме и от тялото си. Аз или ти, или някой друг, който притежава тяло, се нарича кш̣етра-гя – познавач на полето на дейността, а тялото се нарича кш̣етра – самото поле на дейността.
В първите шест глави на Бхагавад-гӣта̄ се описват познавачът на тялото (живото същество) и позицията, от която той може да разбере Върховния. Средните шест глави описват Бог, Върховната Личност и взаимоотношенията между индивидуалната душа и Свръхдушата във връзка с преданото служене. В тези глави се определя ясно господстващата позиция на Върховната Божествена Личност и подчинената позиция на индивидуалната душа. Живите същества са подчинени при всички обстоятелства, но забравяйки това, те обричат себе си на страдания. Когато се просветят чрез благочестиви дейности, те се обръщат към Върховния Бог поради различни причини: едни – защото са нещастни, други – защото имат нужда от пари, трети от любопитство, а четвърти – защото търсят знание. Това вече беше разяснено. От тринайсета глава нататък се обяснява как живото същество влиза в контакт с материалната природа и как Върховният Бог го освобождава чрез различни методи: плодоносни дейности, придобиване на знание и предано служене. Живото същество се различава напълно от материалното тяло, но е свързано с него по определен начин. Това също ще бъде обяснено.