BG/Бхагавад-гӣта̄ 17.20
ТЕКСТ 20
- да̄тавям ити яд да̄нам
- дӣяте 'нупака̄рин̣е
- деше ка̄ле ча па̄тре ча
- тад да̄нам са̄ттвикам смр̣там
Дума по дума
да̄тавям – като дълг; ити – така; ят – този, който; да̄нам – благотворителност; дӣяте – се дава; анупака̄рин̣е – без да желае нещо в замяна; деше – на подходящо място; ка̄ле – в подходящо време; ча – също; па̄тре – на подходяща личност; ча – и; тат – това; да̄нам – милостиня; са̄ттвикам – в гун̣ата на доброто; смр̣там – се счита.
Превод
Милостинята, която се дава от чувство за дълг, без очакване на нещо в замяна, в подходящо време и място и на достойна личност, е в гун̣ата на доброто.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Ведическата литература препоръчва милостинята, дадена на личност, която се занимава с духовни дейности. Няма препоръки за произволно даване на милостиня; винаги трябва да се взема под внимание духовното съвършенство. Затова е препоръчително милостиня да се дава на местата за поклонение, при лунно или слънчево затъмнение, в края на месеца, на учен бра̄хман̣а или предан Ваиш̣н̣ава или в храмовете. Подобна благотворителност би трябвало да се предлага без никакво очакване на нещо в замяна. Понякога от състрадание хората дават милостиня на някой бедняк, но ако той не я заслужава, тогава няма духовен напредък. С други думи, безразборната благотворителност не се препоръчва във ведическата литература.