BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.11
ТЕКСТ 11
- шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
- ашочя̄н анвашочас твам
- прагя̄-ва̄да̄мш ча бха̄ш̣асе
- гата̄сӯн агата̄сӯмш ча
- на̄нушочанти пан̣д̣ита̄х̣
Дума по дума
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Бог, Върховната Личност, каза; ашочя̄н – незаслужаващо скръб; анвашочах̣ – ти скърбиш; твам – ти; прагя̄-ва̄да̄н – учени думи; ча – също; бха̄ш̣асе – говориш; гата – изгубен; асӯн – живот; агата – неотминал; асӯн – живот; ча – също; на – никога; анушочанти – скърби; пан̣д̣ита̄х̣ – ученият.
Превод
Върховната Божествена Личност каза: Докато произнасяш учени слова, ти скърбиш за нещо, което не си заслужава скръбта. Истински мъдрите не оплакват нито живите, нито мъртвите.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Бог веднага заема позицията на учител и порицава ученика си, като косвено го нарича глупак. Господ казва: „Говориш като учен, но не знаеш, че ученият – този, който разбира какво е душа и какво е тяло – никога не скърби за тялото, независимо живо или мъртво“. В следващите глави ще стане ясно, че знание означава да се познават материята и духа, както и този, който ги управлява. Арджуна твърди, че религиозните принципи са по-важни от политиката или социологията, но той не знае, че познанието на материята, душата и Върховния е по-важно дори от религиозните канони. И понеже не знае това, не би трябвало да се представя за учен. Без достатъчно знания той скърби за нещо, което не си заслужава. Нашето тяло се ражда и рано или късно умира, то не е толкова важно, колкото душата. Човек, който знае това, е наистина образован и не скърби, независимо от състоянието на материалното тяло.