BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.12
ТЕКСТ 12
- на тв ева̄хам джа̄ту на̄сам
- на твам неме джана̄дхипа̄х̣
- на чаива на бхавиш̣я̄мах̣
- сарве ваям атах̣ парам
Дума по дума
на – никога; ту – но; ева – със сигурност; ахам – Аз; джа̄ту – по всяко време; на – не; а̄сам – съществувам; на – нито; твам – ти; на – нито; име – всички тези; джана-адхипа̄х̣ – царе; на – никога; ча – също; ева – със сигурност; на – не; бхавиш̣я̄мах̣ – ще съществуваме; сарве ваям – всички ние; атах̣ парам – в бъдеще.
Превод
Никога не е имало време, когато Аз не съм съществувал, нито ти, нито тези царе, нито в бъдеще някой от нас ще престане да съществува.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Във Ведите, в Кат̣ха Упаниш̣ад, както и в Швета̄ш̣ватара Упаниш̣ад, се казва, че Върховната Божествена Личност поддържа живота на безброй живи същества в различни форми и среда, според индивидуалните им дейности и последиците от тях. Чрез пълните си експанзии* Върховната Личност пребивава в сърцето на всяко живо същество. Само святи хора, които могат да виждат отвътре и отвън все същия Върховен Бог, наистина постигат съвършен и вечен душевен мир.
нитьо нитя̄на̄м четанаш четана̄на̄м еко бахӯна̄м йо видадха̄ти ка̄ма̄н там а̄тма-стхам йе 'нупашянти дхӣра̄с теш̣а̄м ша̄нтих̣ ша̄шватӣ нетареш̣а̄м (Кат̣ха Упаниш̣ад 2.2.13)
Ведическата истина, предадена на Арджуна, е предназначена и за тези, които се представят за велики учени, но всъщност притежават оскъдни знания. Господ ясно казва, че Той самият, Арджуна и царете на бойното поле, са вечни индивидуални същества. Бог е вечният поддръжник на индивидуалните живи същества – както на обусловените, така и на освободените. Той е върховната индивидуална личност и Арджуна, вечният спътник на Бога, и всички царе, събрани на бойното поле, са индивидуални вечни личности. Погрешно е да се мисли, че те не са съществували като индивиди в миналото и няма да съществуват в бъдеще. Тяхната индивидуалност съществува и ще продължава да съществува вечно, затова не бива да има скръб за никого.
Ма̄я̄ва̄дӣ теорията, според която след освобождението индивидуалната душа, скрита от покривалото на илюзията ма̄я̄, ще се слее с безличностния Брахман и ще изгуби индивидуалното си съществуване, тук е отхвърлена от Бог Кр̣ш̣н̣а, върховният авторитет. Не се подкрепя и твърдението, че индивидуалността на обусловените същества е само плод на тяхното въображение. Кр̣ш̣н̣а ясно заявява, че в бъдеще неговата индивидуалност и индивидуалността на другите живи същества ще продължи да съществува вечно; това е потвърдено и в Упаниш̣адите. Твърдението на Кр̣ш̣н̣а е авторитетно, защото Той не е подвластен на илюзията. Ако живите същества не притежаваха индивидуалност, Кр̣ш̣н̣а не би я подчертавал така настойчиво, особено говорейки за бъдещето. Философите Ма̄я̄ва̄дӣ възразяват, че индивидуалността, за която говори Кр̣ш̣н̣а, не е духовна, а материална. Но дори да приемем довода, че индивидуалността е материална, тогава как бихме могли да разграничим индивидуалността на Кр̣ш̣н̣а? Кр̣ш̣н̣а набляга на своята индивидуалност и в миналото, и в бъдещето. Той потвърждава това по много начини и обявява, че безличностният Брахман му е подчинен. Кр̣ш̣н̣а запазва духовната си индивидуалност винаги. Ако Той бъде приет за обикновена обусловена душа с индивидуално съзнание, представената от него Бхагавад-гӣта̄ губи своята стойност на авторитетно писание. Един обикновен човек с присъщите на хората четири недостатъка не може да учи другите на това, което си струва да бъде чуто. Гӣта̄ стои по-високо от произведенията, написани от обикновени хора. Никоя светска книга не може да се сравни с Бхагавад-гӣта̄. Когато приемем Кр̣ш̣н̣а за обикновен човек, Гӣта̄ изгубва особената си значимост. Философите Ма̄я̄ва̄дӣ утвърждават, че множествеността, спомената в този стих, е условна и се отнася до тялото. Но в предишния стих тази телесна представа за живота беше отхвърлена. След като вече е осъдил подобна концепция, как е възможно Кр̣ш̣н̣а да изведе твърдение, основано на тялото? Следователно индивидуалността, за която се говори тук, има духовна основа и това се потвърждава от всички велики а̄ча̄рии, като Шрӣ Ра̄ма̄нуджа и други. В много стихове на Гӣта̄ ясно е казано, че духовната индивидуалност може да бъде разбрана от преданите на Бога. Всички, които завиждат на Бог Кр̣ш̣н̣а като Върховна Личност, не могат истински да се докоснат до тази велика книга. Без преданост към ученията на Гӣта̄ се подхожда също като пчела, която пълзи по стъклото на буркан с мед. Не можеш да вкусиш меда, докато не отвориш буркана. По същия начин мистицизмът на Бхагавад-гӣта̄ е разбираем единствено за предани и никой друг не може да го вкуси, както е посочено в четвърта глава. Тези, които не приемат съществуването на Бога, не могат да се доближат до Гӣта̄. Затова коментарите към Бхагавад-гӣта̄, написани от Ма̄я̄ва̄дӣте, изкривяват истината в нея до неузнаваемост. Бог Чайтаня ни забранява да четем подобни коментари и ни предупреждава, че ако приемем Ма̄я̄ва̄дӣ философията, се лишаваме напълно от способността да проникнем в истинското тайнство на Гӣта̄. Ако индивидуалността се отнасяше само до емпиричната вселена, тогава не би имало нужда от учението на Бога. Различието между индивидуалната душа и Бога е вечна реалност, потвърдена от Ведите, както вече стана дума.