BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.18
ТЕКСТ 18
- антаванта име деха̄
- нитясьокта̄х̣ шарӣрин̣ах̣
- ана̄шино 'прамеяся
- тасма̄д юдхясва бха̄рата
Дума по дума
анта-вантах̣ – тленни; име – всички тези; деха̄х̣ – материални тела; нитяся – вечни в битието; укта̄х̣ – са казва; шарӣрин̣ах̣ – на въплътената душа; ана̄шинах̣ – никога не е унищожена; апрамеяся – неизмерима; тасма̄т – затова; юдхясва – сражавай се; бха̄рата – о, потомъко на Бхарата.
Превод
Единствено материалното тяло на неунищожимото, неизмеримо и вечно живо същество е обречено да загине. Затова сражавай се, о, потомъко на Бхарата.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Материалното тяло по природа е тленно. То може да загине веднага или след сто години. Това е само въпрос на време. Тялото не съществува вечно. Но душата е толкова малка, че не може да бъде видяна от врага, нито да бъде убита. Както беше споменато в предишния стих, тя е толкова малка, че никой не знае как да определи размерите ѝ. Тоест, откъдето и да погледнем, не съществува причина за скръб; живото същество не може да бъде убито, нито пък материалното тяло може да бъде опазено от смъртта завинаги или поне за дълго време. Безкрайно малката частица от духовното цяло получава материално тяло според дейностите си и затова трябва да следва принципите на религията. Във Веда̄нта сӯтра живото същество е сравнено със светлината, защото е неразделна частица от върховната светлина. Както слънчевата светлина поддържа цялата Вселена, така светлината на душата поддържа материалното тяло. Веднага щом душата напусне тялото, то започва да се разлага; това показва, че именно душата поддържа живота в него. Само по себе си тялото не е важно. Арджуна е съветван да се сражава и да не жертва религиозната кауза заради материални телесни съображения.