BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.19
ТЕКСТ 19
- я енам ветти ханта̄рам
- яш чаинам маняте хатам
- убхау тау на виджа̄нӣто
- на̄ям ханти на ханяте
Дума по дума
ях̣ – всеки, който; енам – това; ветти – знае; ханта̄рам – убиецът; ях̣ – всеки, който; ча – също; енам – това; маняте – смята; хатам – убит; убхау – и двамата; тау – те; на – никога; виджа̄нӣтах̣ – имат знание; на – никога; аям – този; ханти – убива; на – нито; ханяте – е убито.
Превод
Този, който мисли живото същество за убиец или за жертва, не притежава знание, защото душата не убива и не може да бъде убита.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Когато тялото загива, поразено от смъртоносно оръжие, живото същество не умира. Душата е толкова малка, че е невъзможно да бъде убита с каквото и да е оръжие, както ще разберем от следващите стихове. Живото същество не може да бъде убито по никакъв начин, защото неговата природа е духовна. Жертва е само материалното тяло. Това не означава, че се поощрява убийството. Ведическото наставление е: ма̄ химся̄т сарва̄ бхӯта̄ни – не извършвай насилие над никого. Разбирането, че живото същество не може да бъде убито, не насърчава и клането на животни. Убийството на всяко тяло, извършено без разрешението на по-висш авторитет, е престъпление и се наказва както от законите на държавата, така и от законите на Бога. Арджуна обаче е трябвало да убива не по собствена прищявка, а заради принципите на религията.