BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.23
ТЕКСТ 23
- наинам чхинданти шастра̄н̣и
- наинам дахати па̄ваках̣
- на чаинам кледаянтй а̄по
- на шош̣аяти ма̄рутах̣
Дума по дума
на – никога; енам – тази душа; чхинданти – може да разреже; шастра̄н̣и – оръжия; на – никога; енам – тази душа; дахати – изгаря; па̄ваках̣ – огън; на – никога; ча – също; енам – тази душа; кледаянти – се мокри; а̄пах̣ – вода; на – никога; шош̣аяти – изсъхва; ма̄рутах̣ – вятър.
Превод
Душата не може да бъде нарязана на парчета с никакво оръжие, нито изгорена от огън, нито намокрена от вода или изсушена от вятър.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Никакво оръжие, било то меч или оръжие, използващо енергията на огъня, дъжда, урагана и т.н., не може да унищожи вечната душа. Очевидно в онези времена освен огнестрелното оръжие, известно на съвременните хора, са съществували и други видове оръжия, направени от земя, вода, въздух, етер и др. Дори ядрените оръжия на настоящия век са класифицирани като огнени, но в миналото е имало и много други, използващи различните материални елементи. На огнените оръжия се е противодействало с водни, непознати на съвременната наука. Съвременните учени не знаят нищо и за оръжията, основани на силата на урагана. Но въпреки всичко душата не може да бъде разрязана или унищожена дори от най-могъщото оръжие.
Ма̄я̄ва̄дӣте не могат да обяснят как индивидуалната душа възниква просто от невежество и впоследствие бива покрита от илюзорната енергия. Не е възможно някога индивидуалните души да са били отрязани от изначалната Върховна Душа; по-скоро душите са вечно отделени частици от Върховната Душа. Тъй като са вечни индивидуални души (сана̄тана), те са склонни да попадат под влияние на илюзорната енергия и така да се лишат от общуване с Върховния Бог – както искрите на пламъка, които, въпреки че са огън, угасват, излитайки от него. Във Вара̄ха Пура̄н̣а живите същества са описани като отделени от Върховния частици. И според Бхагавад-гӣта̄ те остават такива вечно. Дори и освободено от илюзията, живото същество съхранява своята индивидуалност, както става ясно от наставленията на Бога към Арджуна. Благодарение на знанието, получено от Кр̣ш̣н̣а, Арджуна постига освобождение, но никога не става едно с Кр̣ш̣н̣а.