BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.62
ТЕКСТ 62
- дхя̄ято виш̣ая̄н пумсах̣
- сангас теш̣ӯпаджа̄яте
- санга̄т сан̃джа̄яте ка̄мах̣
- ка̄ма̄т кродхо 'бхиджа̄яте
Дума по дума
дхя̄ятах̣ – докато съзерцава; виш̣ая̄н – сетивните обекти; пумсах̣ – на личност; сангах̣ – привързаност; теш̣у – към сетивни обекти; упаджа̄яте – се развива; санга̄т – от привързаност; сан̃джа̄яте – се развива; ка̄мах̣ – желание; ка̄ма̄т – от желанието; кродхах̣ – гняв; абхиджа̄яте – се проявява.
Превод
Докато съзерцава обектите на сетивата, човек развива привързаност към тях. От тази привързаност се поражда похот, а от похотта възниква гневът.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Ако не сме в Кр̣ш̣н̣а съзнание, ставаме подвластни на материалните желания, съзерцавайки обектите на сетивата. Сетивата имат нужда да са заети с нещо и ако не са заети с трансцендентално служене на Бога, те си намират материално занимание. В материалния свят всеки, включително Бог Шива и Бог Брахма̄ (да не говорим за другите полубогове на райските планети), е подложен на влиянието на сетивните обекти и единственият начин да се измъкнем от този лабиринт на съществуване, е да станем осъзнати за Кр̣ш̣н̣а. Бог Шива бил потънал в дълбока медитация, когато Па̄рватӣ разпалила в него чувственото желание; той се поддал на изкушението, в резултат на което се родил Ка̄ртикея. Когато Харида̄са Т̣ха̄кура бил млад предан, той също бил съблазняван от въплъщението на Ма̄я̄-девӣ, но лесно преодолял изпитанието благодарение на чистата си преданост към Бог Кр̣ш̣н̣а. От горецитирания стих на Шрӣ я̄муна̄ча̄ря става ясно, че искреният предан се въздържа от материално сетивно наслаждение заради по-висшия вкус от духовно наслаждение в общуването с Бога. В това се крие тайната на успеха. А този, който няма Кр̣ш̣н̣а съзнание, колкото и могъщ да е в изкуствения контрол над сетивата си, в крайна сметка е обречен на провал, защото и най-незначителната мисъл за сетивно удоволствие ще го подтикне да удовлетвори желанията си.