BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.63

His Divine Grace A.C. Bhaktivedanta Swami Prabhupāda


ТЕКСТ 63

кродха̄д бхавати саммохах̣
саммоха̄т смр̣ти-вибхрамах̣
смр̣ти-бхрамша̄д буддхи на̄шо
буддхи на̄ша̄т пран̣ашяти

Дума по дума

кродха̄т – от гнева; бхавати – става; саммохах̣ – пълна заблуда; саммоха̄т – от заблуда; смр̣ти – на памет; вибхрамах̣ – объркване; смр̣ти-бхрамша̄т – след объркване на паметта; буддхи на̄шах̣ – загуба на интелигентността; буддхи на̄ша̄т – и от загуба на интелигентността; пран̣ашяти – човек пропада.

Превод

Гневът поражда пълна заблуда, заблудата обърква паметта. Когато паметта е объркана, човек губи интелигентността си, а без интелигентност той отново пада в блатото на материалния живот.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ:<~>Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ дава следното напътствие:

пра̄пан̃чикатая̄ буддхя̄ хари-самбандхи-вастунах̣ мумукш̣убхих̣ паритя̄го ваира̄гям пхалгу катхяте (Бхакти-раса̄мр̣та синдху 1.2.256)

Развивайки у себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек започва да разбира, че всичко може да се използва в служене на Бога. Тези, които не познават Кр̣ш̣н̣а съзнание, изкуствено се опитват да избегнат материалните обекти и в резултат, въпреки че желаят освобождение от материалното робство, не достигат съвършеното ниво на отречение. Тяхното т.нар. отречение се нарича пхалгу, „несъществено“. От друга страна, Кр̣ш̣н̣а осъзнатият знае как да използва всичко в служене на Бога и не става жертва на материалното съзнание. Например имперсоналистът смята, че Бог или Абсолюта, понеже е безличностен, не може да приема храна. Докато имперсоналистът се опитва да отбягва вкусни храни, преданият знае, че Кр̣ш̣н̣а е върховният наслаждаващ се и Той яде всичко, предложено с любов и преданост. Затова, след като предложи вкусни ястия на Бога, той приема остатъците от тази храна, наречена праса̄дам. Така всичко се одухотворява и няма опасност от падение. Преданият приема праса̄дам в Кр̣ш̣н̣а съзнание, докато непреданият го отхвърля като нещо материално. Отричайки се изкуствено от всичко, имперсоналистът не може да се наслаждава на живота, затова дори слабата възбуда на ума му го завлича отново в блатото на материалното съществуване. Такава душа, въпреки че може да се издигне до точката на освобождение, пада отново, защото няма опора в преданото служене.