BG/Бхагавад-гӣта̄ 6.18
ТЕКСТ 18
- яда̄ виниятам читтам
- а̄тманй ева̄ватиш̣т̣хате
- ниспр̣хах̣ сарва-ка̄мебхьо
- юкта итй учяте тада̄
Дума по дума
яда̄ – когато; виниятам – дисциплинирани; читтам – умът и дейностите му; а̄тмани – в трансценденталността; ева – несъмнено; аватиш̣т̣хате – се установява; ниспр̣хах̣ – освободен от желание; сарва – за всички видове; ка̄мебхях̣ – материално сетивно наслаждение; юктах̣ – добре установен в йога; ити – по такъв начин; учяте – се казва; тада̄ – тогава.
Превод
Когато чрез практика един йогӣ подчини дейностите на ума си и, освободен от материални желания, достигне трансценденталността – за него се казва, че е установен в йога.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ:<~>За разлика от дейностите на обикновения човек, дейностите на един йогӣ са характерни с прекратяване на всички материални желания, а от тях сексуалното е най-силно. Съвършеният йогӣ така добре е дисциплинирал дейностите на ума си, че повече не е обезпокояван от никакво материално желание. Това съвършено ниво естествено се постига от Кр̣ш̣н̣а осъзнатите, както се посочва в Шрӣмад Бха̄гаватам (9.4.18 – 20):
са ваи манах̣ кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайор вача̄мси ваикун̣т̣ха-гун̣а̄нуварн̣ане карау харер мандира-ма̄рджана̄диш̣у шрутим чака̄ра̄чюта-сат-катходайе мукунда-линга̄лая-даршане др̣шау тад-бхр̣тя-га̄тра-спарше 'нга-сангамам гхра̄н̣ам ча тат-па̄да-сароджа-саурабхе шрӣмат-тулася̄ расана̄м тад-арпите па̄дау харех̣ кш̣етра-пада̄нусарпан̣е широ хр̣ш̣ӣкеша-пада̄бхивандане ка̄мам ча да̄сйе на ту ка̄ма-ка̄мяя̄ ятхоттама-шлока-джана̄шрая̄ ратих̣
„Цар Амбарӣш̣а най-напред насочи ума си към лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а; след това използва речта си, за да описва трансценденталните качества на Бога, ръцете си – за да чисти неговия храм, ушите си – за да слуша за дейностите на Бога, очите си – за да гледа трансценденталните му форми, тялото си – за да докосва телата на преданите, обонянието си – за да вдъхва аромата на лотосите, предложени на Бога, езика си – за да вкусва листата от туласӣ, предложени в лотосовите нозе на Бога, краката си – за да ходи до местата за поклонение и в храма на Бога, главата си – за да отдава почитания на Бога и желанията си – за да изпълни неговата мисия. Всички тези трансцендентални дейности напълно подобават на един чист предан.“
За последователите на имперсонализма трансценденталното ниво, постигнато чрез гореописаните дейности, може да е субективно неизразимо, но то е лесно достижимо за човек в Кр̣ш̣н̣а съзнание, както се вижда от примера с Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а. Ако умът не е установен в лотосовите нозе на Бога чрез постоянно помнене, тези трансцендентални дейности не са практични. По тази причина в преданото служене предписаните дейности се наричат арчана – заетост на всички сетива в служене на Бога. Сетивата и умът изискват действия. Просто като се въздържа, човек няма да постигне практически резултат. Следователно за хората – особено за тези, които не са приели жизненото стъпало на отречението – трансценденталното насочване на ума и сетивата, описано по-горе, е съвършеният метод за трансцендентален успех, наричан в Бхагавад-гӣта̄ юкта.