BG/Бхагавад-гӣта̄ 6.20-23
TEXTS 20-23
- ятропарамате читтам
- нируддхам йога-севая̄
- ятра чаива̄тмана̄тма̄нам
- пашянн а̄тмани туш̣яти
- сукхам а̄тянтикам ят тад
- буддхи-гра̄хям атӣндриям
- ветти ятра на чаива̄ям
- стхиташ чалати таттватах̣
- ям лабдхва̄ ча̄парам ла̄бхам
- маняте на̄дхикам татах̣
- ясмин стхито на дух̣кхена
- гурун̣а̄пи вича̄ляте
- там видя̄д дух̣кха-самйога-
- вийогам йога-самджн̃итам
Дума по дума
ятра – в състояние, при което; упарамате – престава (защото изпитва духовно щастие); читтам – мисловни дейности; нируддхам – като се ограничава от материални неща; йога-севая̄ – чрез практикуване на йога; ятра – в която; ча – също; ева – несъмнено; а̄тмана̄ – с чистия ум; а̄тма̄нам – душата; пашян – осъзнава положението на; а̄тмани – в себето; туш̣яти – е удовлетворен; сукхам – щастие; а̄тянтикам – върховно; ят – чийто; тат – това; буддхи – с разум; гра̄хям – достижимо; атӣндриям – трансцендентално; ветти – човек знае; ятра – в което; на – никога; ча – също; ева – несъмнено; аям – той; стхитах̣ – установен; чалати – отмества; таттватах̣ – от истината; ям – това, което; лабдхва̄ – чрез достигане; ча – също; апарам – всяка друга; ла̄бхам – печалба; маняте – се счита; на – никога; адхикам – повече; татах̣ – отколкото това; ясмин – в което; стхитах̣ – е установен; на – никога; дух̣кхена – от страдания; гурун̣а̄ апи – дори да е много трудно; вича̄ляте – е разтърсван; там – това; видя̄т – трябва да знаеш; дух̣кха-самйога – на страданията, породени от досега с материята; вийогам – прекратяване; йога-самджн̃итам – наричано транс в йога.
Превод
В стадия на съвършенство, наречен транс (сама̄дхи), умът е напълно възпрян от материални мисловни дейности чрез йога практика. Това съвършенство се характеризира със способността на човек да вижда себето с пречистен ум, да се радва и наслаждава в себе си. В това състояние той изпитва безгранично трансцендентално щастие чрез трансцендентални сетива. Така установен, той никога не се отклонява от истината и веднъж постигнал това, знае, че няма нищо по-велико за постигане. На тази позиция човек не се разколебава дори сред много големи трудности. Това е истинско освобождение от всички страдания, породени от досега с материята.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Основният принцип на йога е, че практикувайки, човек постепенно се освобождава от материалните си схващания. След това се установява в транс, сама̄дхи. Това означава, че възприема Свръхдушата с духовен ум и интелигентност без опасения от отъждествяване на аз-а със Свръхаза. Йога практиката до голяма степен е изградена върху системата на Патан̃джали. Някои своеволни коментатори се опитват да приравнят индивидуалната душа със Свръхдушата, а монистите смятат това за освобождение, но те не разбират истинската цел на йога системата на Патан̃джали. В тази система трансценденталното удоволствие не се отхвърля – монистите просто се страхуват да го приемат, за да не изложат на опасност теорията за еднаквостта. Двойствеността знание и знаещ се отхвърля от монистите, но трансценденталното удоволствие, постигано чрез трансцендентални сетива, се приема в този стих. И това се потвърждава от Патан̃джали Муни, прочутият основател на йога системата. Великият мъдрец заявява в своите Йога сӯтри (4.33): пуруш̣а̄ртха-шӯня̄на̄м гун̣а̄на̄м пратипрасавах̣ каивалям сварӯпа-пратиш̣т̣ха̄ ва̄ чити-шактир ити.
Тази чити-шакти, вътрешна енергия, е трансцендентална. Пуруш̣а̄ртха означава материална религиозност, икономическо развитие, сетивно наслаждение и накрая опитът на човек да стане едно с Върховния. Това „единство с Върховния“ монистите наричат каивалям. Но според Патан̃джали каивалям е вътрешна, т.е. духовна сила, с чиято помощ живото същество осъзнава органично присъщата си позиция. Бог Чайтаня нарича това състояние чето дарпан̣а ма̄рджанам, изчистване на замърсеното огледало на ума. Това „изчистване“ в действителност е освобождение от материалния плен (бхава-маха̄-да̄ва̄гни-нирва̄пан̣ам). Понятието за нирва̄н̣а, която е също предварителен етап, съответства на този принцип. В Бха̄гаватам (2.10.6) това се нарича сварӯпен̣а вявастхитих̣, а Бхагавад-гӣта̄ потвърждава същото в този стих.
След нирва̄н̣а, прекратяване на материалните дейности, идва етапа на духовни дейности – предано служене на Бога, Кр̣ш̣н̣а съзнание. По думите на Бха̄гаватам сварӯпен̣а вявастхитих̣ това е „истинският живот на живото същество“. Ма̄я̄, илюзията, е състояние на духовно битие, замърсено от материалната зараза. Освобождението от нея не означава разрушаване на изначалната, вечна позиция на живото същество. Патан̃джали също приема това с думите каивалям сварӯпа-пратиш̣т̣ха̄ ва̄ чити-шактир ити. Това чити-шакти, трансцендентално наслаждение, е истинският живот. Същото се потвърждава във Веда̄нта сӯтра (1.1.12) – а̄нанда-майо 'бхя̄са̄т. Това естествено трансцендентално наслаждение е крайната цел на йога и е леснопостижимо с предано служене, бхакти йога. Бхакти йога ще бъде подробно описана в седма глава на Бхагавад-гӣта̄.
В йога системата, описана в тази глава, има два вида сама̄дхи: сампрагя̄та-сама̄дхи и асампрагя̄та-сама̄дхи. Когато някой се установи на трансцендентална позиция благодарение на различни философски търсения, за него се казва, че е постигнал сампрагя̄та-сама̄дхи. В асампрагя̄та-сама̄дхи човек няма връзка с материалните удоволствия; той е трансцендентален към всяко щастие, изпитвано чрез сетивата. Веднъж установен на тази трансцендентална позиция, йогӣ никога не я напуска. А ако не я достигне, той се счита за неуспял в йога. Днешната така наречена йога практика, допускаща различни сетивни наслаждения, противоречи на този принцип. Един йогӣ, който не се въздържа от сексуален живот и упойващи средства, става за присмех. Дори тези йогӣ, които желаят сиддхи (съвършенства) в процеса на йога, не са правилно установени. Ако йогӣте копнеят за страничните резултати от йога, не могат да постигнат съвършеното ниво, както се казва в този стих. Следователно за личностите, които се занимават с показни гимнастически трикове или се стремят към сиддхи, целта на йога е загубена.
В съвременната епоха най-добрата йога практика е Кр̣ш̣н̣а съзнание – за нея няма препятствия. Осъзнатият за Кр̣ш̣н̣а е толкова щастлив в заниманията си, че не се стреми към никакво друго щастие. Има много пречки, особено в тази епоха на лицемерие, при практикуването на хат̣ха йога, дхя̄на йога и гя̄на йога, но няма такъв проблем с практиката на карма йога, т.е. бхакти йога.
Докато материалното тяло съществува, трябва да се удовлетворяват нуждите му от ядене, сън, защита и секс. Но практикуващият чиста бхакти йога, или Кр̣ш̣н̣а съзнание, не възбужда сетивата си, когато посреща нуждите на тялото. Нещо повече – той приема само необходимото за живот, като извлича възможно най-голяма изгода от лошата сделка и се наслаждава на трансцендентално щастие в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Той е равнодушен към инцидентните събития – злополуки, болести, оскъдица, даже смърт на близък роднина, – но винаги прецизно изпълнява задълженията си в Кр̣ш̣н̣а съзнание, бхакти йога. Непредвидените обстоятелства не го отклоняват от дълга му. А̄гама̄па̄йино 'нитя̄с та̄мс титикш̣асва бха̄рата (Бхагавад-гӣта̄ 2.14). Той понася всички несгоди, защото знае, че те идват и си отиват и не влияят върху изпълнението на задълженията му. Така достига най-висшето съвършенство в йога.