BG/Бхагавад-гӣта̄ 8.25
ТЕКСТ 25
- дхӯмо ра̄трис татха̄ кр̣ш̣н̣ах̣
- ш̣ан̣-ма̄са̄ дакш̣ин̣а̄янам
- татра ча̄ндрамасам джьотир
- йогӣ пра̄пя нивартате
Дума по дума
дхӯмах̣ – дим; ра̄трих̣ – нощ; татха̄ – също; кр̣ш̣н̣ах̣ – двете седмици, през които Луната намалява; ш̣ат̣-ма̄са̄х̣ – шестте месеца; дакш̣ин̣а-аянам – когато Слънцето пътува на юг; татра – там; ча̄ндрамасам – лунната планета; джьотих̣ – светлината; йогӣ – мистикът; пра̄пя – като достига; нивартате – се връща.
Превод
Мистикът, напускащ този свят през нощта и в мъгла, през двете седмици, когато Луната намалява, или през шестте месеца, когато Слънцето пътува на юг, достига лунната планета, но след това отново се връща.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: В Трета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам Капила Муни посочва, че хората, които на Земята са опитни в плодоносните дейности и в жертвоприношенията, след смъртта си отиват на Луната. Тези издигнати души живеят на Луната около десет хиляди години (по изчисленията на полубоговете) и се наслаждават на живота, като пият сома-раса. Но накрая се връщат на Земята. Това означава, че на Луната има по-висши живи същества, макар те да не могат да бъдат възприети с грубите сетива.