BG/Бхагавад-гӣта̄ 8
Prabhupada's purports can be seen by clicking on the verse link
ТЕКСТ 8.1: Арджуна каза: О, Господи, о, Върховна Личност, какво е Брахман? Какво е себето? Какво са кармичните дейности? Какво е материалното проявление? Какво са полубоговете? Моля те, обясни ми всичко това.
ТЕКСТ 8.2: О, Мадхусӯдана, кой е Господ на жертвоприношението и как живее Той в тялото? И как могат заетите в предано служене да те разберат в мига на смъртта?
ТЕКСТ 8.3: Върховният Бог каза: Неунищожимото, трансцендентално живо същество се нарича Брахман, а вечната му природа – адхя̄тма, себе. Действията, които определят какво материално тяло ще получи живото същество, се наричат карма или кармична дейност.
ТЕКСТ 8.4: О, най-добър от въплътените същества, постоянно променящата се физическа природа се нарича адхибхӯта (материално проявление). Вселенската форма на Бога, включваща всички полубогове, като тези на Слънцето и Луната, се нарича адхидаива. А Аз, Върховният Бог, представен като Свръхдуша в сърцето на всяко въплътено същество, съм наричан адхиягя (Господ на жертвоприношението).
ТЕКСТ 8.5: Когато в края на живота човек напусне тялото си, като помни единствено мен, той веднага достига моята природа. В това няма съмнение.
ТЕКСТ 8.6: О, сине на Кунтӣ, каквото състояние на съществуване човек помни, когато напуска тялото си, такова състояние ще постигне.
ТЕКСТ 8.7: Затова, Арджуна, винаги мислѝ за мен във формата на Кр̣ш̣н̣а и същевременно изпълнявай предписания си дълг да се сражаваш. Посветил дейностите си на мен, с ум и интелигентност, насочени към мен, ти без съмнение ще ме достигнеш.
ТЕКСТ 8.8: О, Па̄ртха, този, който медитира върху мен, Върховната Божествена Личност, с ум постоянно и неотклонно зает да ме помни, със сигурност ще ме достигне.
ТЕКСТ 8.9: Трябва да се медитира върху Върховния Бог – този, който знае всичко, най-старият, властелинът, по-малък от най-малкото; Той поддържа всичко и е извън всяка материална представа; Той е невъобразим и винаги е личност. Той е блестящ като слънцето, трансцендентален, отвъд тази материална природа.
ТЕКСТ 8.10: Този, който в мига на смъртта установи жизнения си дъх между веждите и чрез силата на йога, неотклонно и с преданост помни Върховния Бог, неминуемо ще го достигне.
ТЕКСТ 8.11: Учените ведантисти, които произнасят ом-ка̄ра и са велики мъдреци, отрекли се от света, проникват в Брахман. Желаещият това съвършенство дава обет за безбрачие. Сега ще ти обясня накратко начина, по който може да се постигне освобождение.
ТЕКСТ 8.12: Един йогӣ е непривързан към сетивните дейности. Той затваря вратите на сетивата, съсредоточава ума в сърцето си, а жизнения дъх – във върха на главата и така се установява в йога.
ТЕКСТ 8.13: Като следва тази йога практика и повтаря най-висшето съчетание от букви – свещената сричка ом, ако мисли за Върховната Божествена Личност в мига на смъртта, със сигурност ще достигне духовните планети.
ТЕКСТ 8.14: О, сине на Пр̣тха̄, за този, който винаги и неотклонно ме помни, Аз съм лесно достижим, поради постоянната му заетост в предано служене.
ТЕКСТ 8.15: След като ме достигнат, великите души, преданите йогӣ, никога повече не се връщат в този временен, пълен със страдания свят, защото са постигнали висшето съвършенство.
ТЕКСТ 8.16: Всички планети в материалния свят – от най-висшата до най-нисшата – са места на страдание, където има повтарящо се раждане и смърт. Но достигналият моята обител, о, сине на Кунтӣ, никога не се ражда отново.
ТЕКСТ 8.17: Един ден на Брахма̄ продължава хиляда епохи. Такава е продължителността и на неговата нощ.
ТЕКСТ 8.18: В началото на деня на Брахма̄, всички живи същества се проявяват от непроявеното си състояние, а след това, когато настъпи нощта, отново се сливат с непроявеното.
ТЕКСТ 8.19: Всеки път, когато настъпва денят на Брахма̄, живите същества се появяват, а с идването на неговата нощ, безпомощни, биват унищожени.
ТЕКСТ 8.20: Но съществува и друга непроявена природа, която е вечна и трансцендентална спрямо изменящата се материя. Тя е висша и неунищожима. Когато всичко в този свят бива унищожено, тази част остава каквато е.
ТЕКСТ 8.21: Това, което ведантистите описват като непроявено и нетленно, върховното местоназначение, мястото, от което, след като го достигне, човек никога не се завръща – това е моята върховна обител.
ТЕКСТ 8.22: Бог, Върховната Личност, най-великият, може да се достигне с чиста преданост. Въпреки че е в обителта си, Той е всепроникващ и всичко се намира в него.
ТЕКСТ 8.23: О, най-добър сред потомците на Бха̄рата, сега ще ти опиша времето, когато един йогӣ напуска тялото си; от това зависи дали ще се върне обратно в този свят или няма.
ТЕКСТ 8.24: Тези, които познават Върховния Брахман, го достигат, ако напуснат този свят по светло, когато влияе полубогът на огъня; в благоприятен момент през деня, през двете седмици, когато Луната расте, или през шестте месеца, когато Слънцето пътува на север.
ТЕКСТ 8.25: Мистикът, напускащ този свят през нощта и в мъгла, през двете седмици, когато Луната намалява, или през шестте месеца, когато Слънцето пътува на юг, достига лунната планета, но след това отново се връща.
ТЕКСТ 8.26: Според Ведите има два начина за напускане на този свят – единият в светлина, а другият в тъмнина. Който умре по светло, не се връща обратно, но който умре по тъмно, се завръща.
ТЕКСТ 8.27: Въпреки че знаят и за двата пътя, преданите никога не се объркват. Затова, о, Арджуна, бъди винаги установен в преданост.
ТЕКСТ 8.28: Личността, приела да следва пътя на преданото служене, не се лишава от резултатите, получени с изучаване на Ведите, жертвоприношения, въздържания, раздаване на милостиня, философски занимания и плодоносни дейности. Тя постига всичко това само с предано служене и накрая влиза във върховната вечна обител.