BG/Prabhupada 0061 - Тялото е торба с кожа, кости и кръв
Northeastern University Lecture -- Boston, April 30, 1969
Мои скъпи момчета и момичета, много ви благодаря, че присъствате на тази сбирка. Ние разпространяваме движението за Кришна съзнание защото има огромна нужда от това движение из целия свят и процесът е много лесен. Това е предимството. Най-напред, опитайте се да разберете какво е трансцендентално ниво. Що се отнася до житейските условия ние сме на различни нива. Така че трябва най-вече да застанем на трансценденталното ниво. Чак тогава може да говорим за трансцендентална медитация.
В „Бхагавад-гита“, трета глава, ще откриете, че имаме различно положение на обусловен живот. Първото е индрияни паранй ахур… (БГ 3.42). Санскрит, индрияни. Първото нещо е телесното схващане за живота. Всеки един от нас в този материален свят е под влиянието на телесното схващане за живота. Аз си мисля, че съм индиец: "Аз съм индиец." Вие си мислите, че сте американци. Друг си мисли: „Аз съм руснак.“ Някой друг смята: „Аз съм еди-кой си.“ И така всички си мислят, че „Аз съм тялото.“ Това е един стандарт или едно ниво. Това ниво се нарича сетивно ниво, понеже докато имаме телесно схващане за живота смятаме, че щастие означава сетивно наслаждение. Това е всичко. Щастието означава сетивно наслаждение, защото тяло означава сетива. И така индрияни паранй ахур индрийебхях парам манах (БГ 3.42). Бог Кришна казва, че при материалистичното схващане за живота, или телесното разбиране за живота, сетивата ни са от голямо значение. Това е, което се случва сега. Не само в сегашния момент, но още от сътворяването на материалния свят. Това е болестта, че „Аз съм тялото.“ В „Шримад-Бхагаватам“ се казва, че ясятма-буддхих кунапе три-дхатуке сва-дхих калатрадишу бхаума иджя-дхих (ШБ 10.84.13), „Всеки, който има такова телесно схващане, че 'Аз съм тялото…'“ Атма-буддхих кунапа три-дхату. Атма-буддхих означава разбиране за Аза в тази торба от кожа и кости. Това е торба. Тялото е торба от кожа, кости, кръв, урина, изпражнения, толкова много хубави неща. Разбирате ли? Но ние си мислим, че „Аз съм тази торба с кости и кожа и изпражнения и урина. Това е красотата ни. Това е най-ценното ни.“
Има много хубави истории… Разбира се, времето ни е много кратко. И все пак, искам да разкажа една кратка история, имало един мъж, едно момче, което било привлечено към едно красиво момиче. Момичето не склонявало, а момчето настоявало. В Индия, разбира се, момичетата пазят благочестието си много строго. И така, момичето не се поддавало. То казало: „Добре, съгласна съм. Ела след една седмица.“ Тя уточнила: „В еди-кое си време ела.“ И момчето много се зарадвало. В продължение на седем дена девойката пиела разхлабително, и отделяла изпражнения денонощно, повръщала, и съхранявала всичко повърнато и изпражненията в един красив съд. И когато настъпило определеното време, момчето дошло, а момичето седяло до вратата. Момчето попитало: „Къде е онова момиче?“ Тя отговорила: „Аз съм същото момиче.“ „Не, не. Ти не си. Ти си толкова грозна. Тя беше толкова красива. Ти не си това момиче.“ „Не, аз съм това момиче, но отделих красотата си в друг съд.“ „Какво е това?“ Тя му показала: „Това е красотата, тези изпражнения и повърнато. Това е съставката.“ В действителност някой може да е много добре сложен или много красив - но ако отдели изпражнения три или четири пъти, всичко се променя незабавно.
Това, което искам да кажа, така както е обяснено в "Шримад-Бхагаватам", е, че това телесно схващане за живота не е много обнадеждаващо. Ясятма-буддхих кунапе три-дхатуке (ШБ 10.84.13).