BG/Prabhupada 0069 - Аз няма да умра
Conversation Pieces -- May 27, 1977, Vrndavana
Киртанананда: Не можем да сме щастливи, ако ти не си добре.
Прабхупада: Аз съм винаги добре.
Киртанананда: Защо не можеш да ни дадеш старостта си?
Прабхупада: Когато видя, че нещата вървят добре, аз съм щастлив. Какво е това с това тяло? Тялото си е тяло. Ние не сме тяло.
Киртанананда: Не беше ли Пурудаса, който беше дал младостта си на баща си?
Прабхупада: Хм?
Рамешвара: Яяти. Цар Яяти заменил старостта си.
Киртанананда: Със сина си. Ти можеш да направиш това.
Прабхупада: (смее се) Кой го направил?
Рамешвара: Цар Яяти.
Прабхупада: О, Яяти. Не, защо? Вие сте моето тяло. Вие продължете да живеете. Няма никаква разлика. Точно както аз работя, така моят Гуру Махараджа е тук, Бхактисиддханта Сарасвати. Физически може да не присъства, но той е тук във всяко действие. Аз мисля, че съм написал това.
Тамала Кришна: Да, в „Бхагаватам“ го има, че „Този, който живее с него, той живее вечно. Този, който помни думите му, живее вечно.“
Прабхупада: Така че аз няма да умра. Киртир яся са дживати: „Някой, който е направил нещо значимо, той живее вечно.“ Той не умира. Дори в практичния ни живот… Разбира се, това е материално, карма-пхала. Човек трябва да приеме друго тяло в съответствие със своята карма. Но за предания няма такова нещо. Той винаги приема тяло, за да служи на Кришна. Така че няма карма-пхала.