BG/Prabhupada 1070 - Да служи е вечната религия на живото същество
660219-20 - Lecture BG Introduction - New York
Във връзка с горната идея за санатана-дхарма, ние можем да се опитаме да схванем разбирането за религия от значението на санскритския корен на думата дхарма. Той означава онова, което постоянно съпътства определен обект. Както вече споменахме, когато говорим за огън, в същото време може да се заключи, че има топлина и светлина заедно с огъня. Без топлина и светлина, думата огън няма смисъл. По същия начин, ние трябва да открием съществената част на едно живо същество, която винаги го придружава. Тази част, която винаги придружава живото същество е негово вечно качество, а вечната част на качеството на живото същество е неговата вечна религия.
Когато Санатана Госвами попитал Бог Шри Чайтаня Махапрабху относно сварупата - ние вече обсъдихме сварупата на всяко живо същество - сварупата или истинското положение на живото същество, Богът отговорил, че изначалната позиция на живото същество е да отдава служене на Върховната Божествена Личност. Но ако анализираме тази част от твърдението на Бог Чайтаня, можем много добре да видим, че всяко живо същество е постоянно заето да отдава служене на друго живо същество. Едно живо същество служи на друго живо същество по различни начини и правейки това, живото същество се наслаждава на живота. Животното служи на човека, слугата служи на своя господар, "А" служи на господаря "Б", "Б" служи на господаря "В", "В" служи на господаря "Г" и т.н. Според обстоятелствата, виждаме, че един приятел служи на друг приятел, майката служи на сина или съпругата служи на съпруга, или съпругът служи на съпругата. Ако продължаваме да изследваме в този дух, ще видим, че няма изключение в обществото на живото същество където да не откриваме дейността да се служи. Политикът представя своята програма пред обществеността и убеждава гласоподавателите в способността си да им служи. Гласоподавателят също дава на политика своя глас в очакване, че политикът ще служи на обществото. Продавачът служи на клиента, а занаятчията на капиталиста. Капиталистът служи на семейството си, а семейството служи на главата на семейството според вечната способност на вечното същество.
По този начин можем да видим, че нито едно живо същество не е изключено от дейността да отдава служене на друго живо същество. Поради тази причина можем да заключим, че служенето е нещо, което постоянно придружава живото същество, и затова може без съмнение да се заключи, че отдаването на служене е вечната религия на живото същество. Когато един човек заявява, че принадлежи към определена вяра по отношение на съответното време и обстоятелства на раждането му, и така той твърди, че е индус, мюсюлманин, християнин, будист или друг някакъв култ и негово подразделение, такива обозначения не са санатана-дхарма. Един индус може да промени вярата си и да стане мюсюлманин или един мюсюлманин може да промени вярата си и да стане индус или християнин и т.н., но при всички обстоятелства такава промяна на религиозната вяра не позволява на човек да промени своя вечен ангажимент да отдава служене на другите. Един индус, мюсюлманин или християнин, при всички обстоятелства, той е слуга на някой, и така да тръбиш, че принадлежиш на определен вид вяра не трябва да се счита за санатана-дхарма, но постоянният спътник на живото същество, тоест, отдаването на служене, е санатана-дхарма.
Фактически, ние сме свързани в отношение на служене с Върховния Бог. Върховният Бог е върховният наслаждаващ се, а ние, живите същества, сме вечно Негови слуги. Ние сме сътворени за Негово наслаждение и ако участваме в това вечно наслаждение с Върховната Божествена Личност, това ни прави щастливи, а не другояче. Независимо, както вече обяснихме, че независимо, която и да е част от тялото, ръката, нозете, пръстите или която и да е част от тялото, независимо не може да бъде щастлива, без да си сътрудничи със стомаха, по подобен начин, живото същество никога не може да бъде щастливо без да отдава своето трансцендентално любящо служене на Върховния Бог. Сега, в "Бхагавад Гита" не се одобрява обожанието на различни полубогове, не се одобрява защото... Казано е в "Бхагавад Гита" Седма Глава, двадесети стих, Богът казва, камаис таис таир хрита-гянах прападянте ня деватах. Камаис таис таир хрита-гянах. Онези, които са подтиквани от похот, само те обожават полубоговете, различни от Върховния Бог, Кришна.