BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.66
ТЕКСТ 66
- За този, който е удовлетворен (в Кр̣ш̣н̣а съзнание), тристранните страдания на материалното битие вече не съществуват. В такова съзнание интелигентността му скоро укрепва.
Дума по дума
на асти – не може да има; буддхих̣ – трансцендентална интелигентност; аюктася – за всеки, който не е свързан (с Кр̣ш̣н̣а съзнание); на – не; ча – и; аюктася – за човек, лишен от Кр̣ш̣н̣а съзнание; бха̄вана̄ – установен ум (в щастие); на – не; ча – и; абха̄ваятах̣ – на човек, който не е установен; ша̄нтих̣ – спокойствие; аша̄нтася – на неспокойния; кутах̣ – къде е; сукхам – щастие.
Превод
Този, който не е свързан с Върховния (в Кр̣ш̣н̣а съзнание), няма нито трансцендентална интелигентност, нито устойчив ум, без които е невъзможно да се намери спокойствие. А как може да има щастие без спокойствие?
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Без Кр̣ш̣н̣а съзнание няма покой. В пета глава (5.29) се потвърждава: само когато разбере, че Кр̣ш̣н̣а е единственият наслаждаващ се на всички добри резултати от жертвоприношенията и въздържанията; че Той е господарят на всички вселенски проявления; че Той е истинският приятел на всички живи същества – само тогава човек може да намери истински мир. Затова без Кр̣ш̣н̣а съзнание за ума няма крайна цел. Безпокойството се поражда от липса на крайна цел, а когато човек знае, че Кр̣ш̣н̣а е наслаждаващият се, господарят и приятелят на всеки, тогава умът му става устойчив и умиротворен. Ето защо хората, чиято дейност не е свързана с Кр̣ш̣н̣а, постоянно са разтревожени от нещо и колкото и да се опитват да демонстрират спокойствие и духовен напредък, в живота им няма мир. Кр̣ш̣н̣а съзнание е състояние на естествен мир, постижим само чрез общуване с Кр̣ш̣н̣а.