BG/Prabhupada 0788 - Трябва да се опитаме да разберем защо не сме щастливи - защото сме в материалното тяло: Difference between revisions
(Created page with "<!-- BEGIN CATEGORY LIST --> Category:1080 Bulgarian Pages with Videos Category:Prabhupada 0788 - in all Languages Category:BG-Quotes - 1974 Category:BG-Quotes -...") |
No edit summary |
||
Line 7: | Line 7: | ||
[[Category:BG-Quotes - in India, Vrndavana]] | [[Category:BG-Quotes - in India, Vrndavana]] | ||
<!-- END CATEGORY LIST --> | <!-- END CATEGORY LIST --> | ||
<!-- BEGIN NAVIGATION BAR -- DO NOT EDIT OR REMOVE --> | |||
{{1080 videos navigation - All Languages|Bulgarian|BG/Prabhupada 0787 - Хората имат погрешното разбиране, че "Бхагавад Гита" е обикновена война, насилие|0787|BG/Prabhupada 0789 - Полето на дейностите, собственикът на полето и надзираващият полето|0789}} | |||
<!-- END NAVIGATION BAR --> | |||
<!-- BEGIN ORIGINAL VANIQUOTES PAGE LINK--> | <!-- BEGIN ORIGINAL VANIQUOTES PAGE LINK--> | ||
<div class="center"> | <div class="center"> | ||
Line 15: | Line 18: | ||
<!-- BEGIN VIDEO LINK --> | <!-- BEGIN VIDEO LINK --> | ||
{{youtube_right| | {{youtube_right|OARE_gujtAA|Трябва да се опитаме да разберем защо не сме щастливи - защото сме в материалното тяло <br/>- Prabhupāda 0788}} | ||
<!-- END VIDEO LINK --> | <!-- END VIDEO LINK --> | ||
<!-- BEGIN AUDIO LINK (from English page --> | <!-- BEGIN AUDIO LINK (from English page --> | ||
<mp3player> | <mp3player>https://s3.amazonaws.com/vanipedia/clip/740802BG-VRNDAVAN_clip2.mp3</mp3player> | ||
<!-- END AUDIO LINK --> | <!-- END AUDIO LINK --> | ||
Line 31: | Line 34: | ||
:бахаво гяна-тапаса | :бахаво гяна-тапаса | ||
:пута пад-бхавам агитах | :пута пад-бхавам агитах | ||
:([[Vanisource:BG 4.10|БГ 4.10]]) | :([[Vanisource:BG 4.10 (1972)|БГ 4.10]]) | ||
Бхавам означава също и природа. Както ние наричаме природата, сва-бхава, сва-бхава. Така че мад-бхавам... Това е една природа, тази материална природа... Това е също бхавам на Кришна, т.е. природа на Кришна. Нищо не е отвъд Кришна, но това е външна природа. Бхумир апо 'нало ваюх... ([[Vanisource:BG 7.4|БГ 7.4]]). бхинна ме пракритир аштадха. Бхинна означава отделена енергия. Енергията действа. Макар да е природата на Кришна, все пак тя е отделена природа. Точно както аз говоря и това се записва. Когато записът бъде пуснат, вие ще чувате същия звук, но все пак, той е отделен от мен. По подобен начин, тази материална природа също е природа на Кришна. Нищо не е извън Кришна. Съществуват две природи: духовната природа и материалната природа. Материална природа означава външна енергия, а духовна природа означава вътрешна енергия. А ние, ние също сме духовна енергия, междинни. Ние можем да оставаме или в материалната природа, или в духовната природа. Затова ние сме междинна природа. Съществуват три природи: външна, вътрешна и междинна. И така, докато се намираме в материалната природа, във външната природа, ние сме нещастни. Такова е положението. Досущ като рибата, когато е извадена на | Бхавам означава също и природа. Както ние наричаме природата, сва-бхава, сва-бхава. Така че мад-бхавам... Това е една природа, тази материална природа... Това е също бхавам на Кришна, т.е. природа на Кришна. Нищо не е отвъд Кришна, но това е външна природа. Бхумир апо 'нало ваюх... ([[Vanisource:BG 7.4 (1972)|БГ 7.4]]). бхинна ме пракритир аштадха. Бхинна означава отделена енергия. Енергията действа. Макар да е природата на Кришна, все пак тя е отделена природа. Точно както аз говоря и това се записва. Когато записът бъде пуснат, вие ще чувате същия звук, но все пак, той е отделен от мен. По подобен начин, тази материална природа също е природа на Кришна. Нищо не е извън Кришна. Съществуват две природи: духовната природа и материалната природа. Материална природа означава външна енергия, а духовна природа означава вътрешна енергия. А ние, ние също сме духовна енергия, междинни. Ние можем да оставаме или в материалната природа, или в духовната природа. Затова ние сме междинна природа. Съществуват три природи: външна, вътрешна и междинна. И така, докато се намираме в материалната природа, във външната природа, ние сме нещастни. Такова е положението. Досущ като рибата, когато е извадена на сушата, е или нещастна, или мъртва. По подобен начин ако вие, земните създания, ако бъдете поставени във водата, сте нещастни. И мъртви. Та понеже ние принадлежим на духовната природа... Кришна обяснява, че тази материална природа е апара. Апара означава по-низша, неподходяща за нас. Затова сме нещастни. Докато оставаме в тази материална природа, неминуемо ще сме нещастни. Както това тяло. Това тяло е съставено от материална природа, а ние сме вътре в това тяло. Дехино 'смин ятха дехе каумарам яуванам джара ([[Vanisource:BG 2.13 (1972)|БГ 2.13]]) Докато имаме това тяло, материалното тяло, няма как да не бъдем нещастни. Най-напред трябва да се опитаме да разберем защо сме нещастни. Нещастни сме, защото сме в това материално тяло. И... Какво е това нещастие? То се заключава в четири принципа: джанма-мритю-джара-вядхи ([[Vanisource:BG 13.8-12 (1972)|БГ 13.9]]) Да се раждаш и отново да умираш, а докато живеем се налага да страдаме от някакви болести и да остаряваме. Простата истина. Затова интелигентният човек трябва да осъзнава нещастните обстоятелства на това материално съществуване и да се стреми да се измъкне от него. Има ли някакво съмнение? А? Това е истината. Затова единствената ни задача е как да се измъкнем от това материално съществуване. Това е единствената ни работа, а не как да нагласим нещата тук така, че да бъдем щастливи. Това се нарича карми, глупци. Факт е, че докато сте тук, в този материален свят, колкото и да се стремите да нареждате нещата така, че да сте щастливи, това никога няма да е възможно. Никога няма да е възможно. В западния свят се опитват да са материално щастливи. Те не знаят какво всъщност представлява щастието, но материалното щастие означава сексуален живот. Затова се наслаждават ежедневно на сексуален живот. И въпреки това ходят на стриптийз да видят дали в това има щастие. Защо в това да има щастие? Няма как да има щастие. Но така е направено. Опитват по един или друг начин. Това е всичко. | ||
<!-- END TRANSLATED TEXT --> | <!-- END TRANSLATED TEXT --> |
Latest revision as of 16:59, 16 February 2019
Lecture on BG 4.10 -- Vrndavana, August 2, 1974
- Вита-рага-бхая-кродха
- ман-мая мам упашритах
- бахаво гяна-тапаса
- пута пад-бхавам агитах
- (БГ 4.10)
Бхавам означава също и природа. Както ние наричаме природата, сва-бхава, сва-бхава. Така че мад-бхавам... Това е една природа, тази материална природа... Това е също бхавам на Кришна, т.е. природа на Кришна. Нищо не е отвъд Кришна, но това е външна природа. Бхумир апо 'нало ваюх... (БГ 7.4). бхинна ме пракритир аштадха. Бхинна означава отделена енергия. Енергията действа. Макар да е природата на Кришна, все пак тя е отделена природа. Точно както аз говоря и това се записва. Когато записът бъде пуснат, вие ще чувате същия звук, но все пак, той е отделен от мен. По подобен начин, тази материална природа също е природа на Кришна. Нищо не е извън Кришна. Съществуват две природи: духовната природа и материалната природа. Материална природа означава външна енергия, а духовна природа означава вътрешна енергия. А ние, ние също сме духовна енергия, междинни. Ние можем да оставаме или в материалната природа, или в духовната природа. Затова ние сме междинна природа. Съществуват три природи: външна, вътрешна и междинна. И така, докато се намираме в материалната природа, във външната природа, ние сме нещастни. Такова е положението. Досущ като рибата, когато е извадена на сушата, е или нещастна, или мъртва. По подобен начин ако вие, земните създания, ако бъдете поставени във водата, сте нещастни. И мъртви. Та понеже ние принадлежим на духовната природа... Кришна обяснява, че тази материална природа е апара. Апара означава по-низша, неподходяща за нас. Затова сме нещастни. Докато оставаме в тази материална природа, неминуемо ще сме нещастни. Както това тяло. Това тяло е съставено от материална природа, а ние сме вътре в това тяло. Дехино 'смин ятха дехе каумарам яуванам джара (БГ 2.13) Докато имаме това тяло, материалното тяло, няма как да не бъдем нещастни. Най-напред трябва да се опитаме да разберем защо сме нещастни. Нещастни сме, защото сме в това материално тяло. И... Какво е това нещастие? То се заключава в четири принципа: джанма-мритю-джара-вядхи (БГ 13.9) Да се раждаш и отново да умираш, а докато живеем се налага да страдаме от някакви болести и да остаряваме. Простата истина. Затова интелигентният човек трябва да осъзнава нещастните обстоятелства на това материално съществуване и да се стреми да се измъкне от него. Има ли някакво съмнение? А? Това е истината. Затова единствената ни задача е как да се измъкнем от това материално съществуване. Това е единствената ни работа, а не как да нагласим нещата тук така, че да бъдем щастливи. Това се нарича карми, глупци. Факт е, че докато сте тук, в този материален свят, колкото и да се стремите да нареждате нещата така, че да сте щастливи, това никога няма да е възможно. Никога няма да е възможно. В западния свят се опитват да са материално щастливи. Те не знаят какво всъщност представлява щастието, но материалното щастие означава сексуален живот. Затова се наслаждават ежедневно на сексуален живот. И въпреки това ходят на стриптийз да видят дали в това има щастие. Защо в това да има щастие? Няма как да има щастие. Но така е направено. Опитват по един или друг начин. Това е всичко.