BG/Бхагавад-гӣта̄ 15.6

Revision as of 12:58, 29 July 2020 by Navakishora Mukunda (talk | contribs) (Bhagavad-gita Compile Form edit)
(diff) ← Older revision | Latest revision (diff) | Newer revision → (diff)
His Divine Grace A.C. Bhaktivedanta Swami Prabhupāda


ТЕКСТ 6

на тад бха̄саяте сӯрьо
на шаша̄нко на па̄ваках̣
яд гатва̄ на нивартанте
тад дха̄ма парамам мама

Дума по дума

на – не; тат – това; бха̄саяте – се осветява; сӯрях̣ – слънцето; на – нито; шаша̄нках̣ – луната; на – нито; па̄ваках̣ – огън, електричество; ят – където; гатва̄ – като отидат; на – никога; нивартанте – те се връщат; тат дха̄ма – тази обител; парамам – върховно; мама – мое.

Превод

Тази моя върховна обител не се осветява от слънце или луна, нито от огън или електричество. Тези, които я достигнат, никога не се връщат в материалния свят.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Тук се описва духовният свят, обителта на Бог Кр̣ш̣н̣а, известна като Кр̣ш̣н̣алока, Голока Вр̣нда̄вана. В духовното небе няма нужда от слънчева и лунна светлина, от огън и електричество, защото всички планети са самоосветени. В нашата Вселена има само една самоосветяваща се планета – Слънцето, – докато в духовното небе всички планети са самоосветяващи се. Сиянието на тези планети (наричани Ваикун̣т̣ха) образува блестящото небе, известно с името брахмаджьоти. В действителност сиянието се излъчва от планетата на Кр̣ш̣н̣а, Голока Вр̣нда̄вана. Част от това блестящо сияние е покрита от махат-таттва, материалния свят. Другата, по-голямата част от това блестящо небе, е пълна с духовни планети, наричани Ваикун̣т̣ха, главната от които е Голока Вр̣нда̄вана.

Докато живото същество се намира в този мрачен материален свят, то води обусловен живот, но щом достигне духовното небе, отсичайки фалшивото, отразено дърво на материалния свят, то постига освобождение. И вече не съществува опасност да се върне обратно. В обусловеното си състояние живото същество се смята за господар на този материален свят, а в освободено състояние влиза в духовното царство и става приближен на Върховния Бог. Там се наслаждава на вечно блаженство, вечен живот и пълно знание.

Човек би трябвало да бъде възхитен от тези сведения. Би трябвало да се стреми към този вечен свят и да се освободи от лъжливото отражение на реалността. На твърде силно привързаният към материалния свят му е много трудно да преодолее привързаността си, но ако се заеме с Кр̣ш̣н̣а съзнание, той получава възможност постепенно да се откъсне от нея. Трябва да се общува с предани в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Трябва да се търси обществото на хора, посветили се на Кр̣ш̣н̣а съзнание и да се изучава преданото служене. Това е начинът да се преодолее привързаността към материалния свят. Човек не може да стане безразличен към привлекателността на света просто като се облече в шафранена дреха. Трябва да се привърже към преданото служене на Бога. Затова е нужно да се отнесем много сериозно към преданото служене, както се описва в дванайсета глава. И това е единственият път за измъкване от фалшивото проявление на истинското дърво. В четиринайсета глава се обяснява, че материалната природа замърсява всички методи. Само преданото служене е описано като чисто трансцендентално.

Думите парамам мама са много важни тук. Всъщност всяко място е собственост на Върховния Бог, но духовният свят е парамам, изпълнен с шест съвършенства. Кат̣ха Упаниш̣ад (2.2.15) също потвърждава, че в духовния свят няма нужда от слънчева и лунна светлина или от звезди (на татра сӯрьо бха̄ти на чандра-та̄ракам), защото цялото духовно небе се осветява от вътрешната енергия на Бога. Тази върховна обител може да бъде достигната единствено чрез отдаване и по никакъв друг начин.