BG/Бхагавад-гӣта̄ 17.11
ТЕКСТ 11
- апхала̄ка̄нкш̣ибхир ягьо
- видхи-диш̣т̣о я иджяте
- яш̣т̣авям евети манах̣
- сама̄дха̄я са са̄ттвиках̣
Дума по дума
апхала-а̄ка̄нкш̣ибхих̣ – от личности, без стремеж към резултата; ягях̣ – жертвоприношение; видхи-диш̣т̣ах̣ – в съответствие с писанията; ях̣ – която; иджяте – се извършва; яш̣т̣авям – трябва да се извърши; ева – несъмнено; ити – така; манах̣ – ума; сама̄дха̄я – като се установи; сах̣ – то; са̄ттвиках̣ – в гун̣ата на доброто.
Превод
От жертвоприношенията това, което се извършва като дълг в съответствие с наставленията на писанията от личности, които не желаят награда, е в природата на доброто.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Обща тенденция е да се принасят жертви с някаква користна цел, но тук се казва, че жертвоприношението трябва да се извършва без подобно желание. То трябва да се изпълнява от чувство за дълг. Да вземем за пример ритуалите в храмовете и църквите. Обикновено те преследват материална изгода и не са в гун̣ата на доброто. Би трябвало да се отива в храма или църквата от чувство за дълг, да се отдава почит на Върховната Божествена Личност, да се предлагат цветя и храна, без да се очаква материална изгода. Всички мислят, че няма полза да ходят в храма само за да обожават Бога. Но обожаването за материални облаги не се препоръчва в писанията. Човек би трябвало да отива само за да отдаде почитта си. Това ще го постави в гун̣ата на доброто. Дълг на всеки цивилизован човек е да следва наставленията на писанията и да почита Върховната Божествена Личност.