BG/Prabhupada 1074 - Всички страдания, които изпитваме в този материален свят, се дължат на това тяло: Difference between revisions

Latest revision as of 15:35, 30 September 2018

Предишна страница - видео 1073

Следваща страница - видео 1075

Original Vaniquotes page in English

660219-20 - Lecture BG Introduction - New York

На друго място в "Бхагавад Гита" също се казва:

авякто' кшара итй уктас

там ахух парамам гатим

ям прапя на нивартанте

тад дхама парамам мама

(БГ 8.21)

Авякта означава непроявен. Дори частта от материалния свят не е проявена пред нас. Нашите сетива са толкова несъвършени, че не можем да видим колко звезди, колко планети има в тази материална вселена. Разбира се, от ведическата литература ние получаваме информация за всички планети. Ние може да вярваме или да не вярваме, но всички важни планети, с които имаме връзка, са описани във ведическата литература, особено в "Шримад Бхагаватам". Но духовният свят, който е отвъд това материално небе, парас тасмат ту бхаво'нйо (БГ 8.20), но това авякта, това непроявено духовно небе, е парамам гатим, тоест, човек трябва да желае, да копнее да достигне това духовно царство. И веднъж щом достигне това върховно царство, ям прапя, човек, който се приближи или достигне това върховно царство, на нивартанте, човек не трябва да се връща обратно в този материален свят. А това място, което е вечната обител на Бога, мястото, откъдето не трябва да се връщаме, това е нашето, това трябва да е нашето... (прекъсване)

Някой може да запита какъв е начинът да достигнем върховната обител на Бога? Това също е описано в Бхагавад Гита. Казва се в Осма Глава, стихове 5,6,7,8, процесът за достигане на Върховния Бог или Неговата обител също е даден там. Казва се следното:

анта-кале ча мам ева

смаран муктва калеварам

ях праяти са мад-бхавам

яти настй атра самшаях

(БГ 8.5)

Анта-кале, в края на живота, в мига на смъртта. Анта-кале ча мам ева. Този, който мисли за Кришна, смаран, ако може да си спомни. Умиращ човек, в мига на смъртта, ако си спомня формата на Кришна и докато я помни по този начин, ако напусне сегашното си тяло, тогава със сигурност той се отправя към духовното царство, мад-бхавам. Бхавам означава духовната природа. Ях праяти са мад-бхавам яти. Мад-бхавам означава точно както природата или трансценденталната природа на Върховното Същество. Както описахме по-горе, Върховният Бог е сач-чид-ананда виграха (Брахма Самхита 5.1). Той си има форма, но Неговата форма е вечна, сат; и изпълнена със знание, чит; и изпълнена с блаженство, ананда. Сега просто можем да сравним настоящото си тяло, дали това тяло е сач-чид-ананда. Не. Това тяло е асат. Вместо да е сат, то е асат. Антаванта име деха (БГ 2.18), "Бхагавад Гита" казва, че това тяло е антават, тленно. И... Сач-чид-ананда. Вместо да стане сат, то е асат, точно обратното. И вместо да стане чит, пълно със знание, то е пълно с невежество. Ние нямаме никакво знание за духовното царство, нито имаме съвършено знание за този материален свят. Толкова много неща са ни неизвестни, затова това тяло е невежо. Вместо да стане пълно със знание, то е невежо. Тялото е тленно, пълно с невежество и нирананда. Вместо да е пълно с блаженство, то е пълно със страдания. Всички страдания, които изпитваме в този материален свят се дължат на това тяло.

@@ Line 10: / Line 10: @@
 [[Category:Bulgarian Language]]
 <!-- END CATEGORY LIST -->
+<!-- BEGIN NAVIGATION BAR -- DO NOT EDIT OR REMOVE -->
+{{1080 videos navigation - All Languages|Bulgarian|BG/Prabhupada 1073 - Докато не се откажем от тази склонност да господстваме над материалната природа|1073|BG/Prabhupada 1075 - Подготвяме се за следващия си живот с дейностите си от този живот|1075}}
+<!-- END NAVIGATION BAR -->
 <!-- BEGIN ORIGINAL VANIQUOTES PAGE LINK-->
 <div class="center">
@@ Line 18: / Line 21: @@
 <!-- BEGIN VIDEO LINK -->
-{{youtube_right|0hS8FbIU-cY|All Miseries We Experience in this Material World - It is All Due to This Body - Prabhupāda 1074}}
+{{youtube_right|qMwyIlGfces|Всички страдания, които изпитваме в този материален свят, се дължат на това тяло <br />- Prabhupāda 1074}}
 <!-- END VIDEO LINK -->
 <!-- BEGIN AUDIO LINK -->
-<mp3player>File:660220BG-NEW_YORK_clip18.mp3</mp3player>
+<mp3player>https://s3.amazonaws.com/vanipedia/clip/660220BG-NEW_YORK_clip18.mp3</mp3player>
 <!-- END AUDIO LINK -->
@@ Line 30: / Line 33: @@
 <!-- BEGIN TRANSLATED TEXT -->
-На друго място в Бхагавад Гита също се казва, че авякто' кшара итй уктас там ахух парамам гатим ям прапя на нивартанте тад дхама парамам мама (БГ 8.21). Авякта означава непроявен. Дори частта от материалния свят не е проявена пред нас. Нашите сетива са толкова несъвършени, че не можем да видим колко звезди, колко планети има в тази материална вселена. Разбира се, от ведическата литература ние получаваме информация за всички планети. Ние може да вярваме или да не вярваме, но всички важни планети, с които имаме връзка, са описани във ведическата литература, особено в Шримад Бхагаватам. Но духовния свят, който е отвъд това материално небе, парас тасмат ту бхаво'нйо (БГ 8.20), но това авякта, това непроявено духовно небе, е парамам гатим, тоест, човек трябва да желае, да копнее да достигне това духовно царство. И веднъж щом достигне това върховно царство, ям прапя, човек, който се приближи или достигне това върховно царство, на нивартанте, човек не трябва да се връща обратно в този материален свят. А това място, което е вечната обител на Бога, мястото, откъсе не трябва да се връщаме, това е нашето, това трябва да е нашето... (прекъсване) Някой може да запита какъв е начинът да достигнем върховната обител на Бога? Това също е описано в Бхагавад Гита. Казва се в Осма Глава, стихове 5,6,7,8, процесът за достигане на Върховния Бог или Неговата обител също е даден там. Казва се следното: анта-кале ча мам ева смаран муктва калеварам ях праяти са мад-бхавам яти настй атра самшаях (БГ 8.5) Анта-кале, в края на живота, в мига на смъртта. Анта-кале ча мам ева. Този, който мисли за Кришна, смаран, ако може да си спомни. Умиращ човек, в мига на смъртта, ако си спомня формата на Кришна и докато я помни по този начин, ако напусне сегашното си тяло, тогава със сигурност той се отправя към духовното царство, мад-бхавам. Бхавам означава духовната природа. Ях праяти са мад-бхавам яти. Мад-бхавам означава точно както природата или трансценденталната природа на Върховното Същество. Както описахме по-горе, Върховният Бог е сач-чид-ананда виграха (Брахма Самхита 5.1). Той си има форма, но Неговата форма е вечна, сат; и изпълнена със знание, чит; и изпълнена с блаженство, ананда. Сега просто можем да сравним настоящото си тяло, дали това тяло е сач-чид-ананда. Не. Това тяло е асат. Вместо да е сат, то е асат. Антаванта име деха (БГ 2.18), Бхагавад Гита казва, че това тяло е антават, тленно. И... Сач-чид-ананда. Вместо да стане сат, то е асат, точно обратното. И вместо да стане чит, пълно със знание, то е пълно с невежество. Ние нямаме никакво знание за духовното царство, нито имаме съвършено знание за този материален свят. Толкова много неща са ни неизвестни, затова това тяло е невежо. Вместо да стане пълно със знание, то е невежо. Тялото е тленно, пълно с невежество и нирананда. Вместо да е пълно с блаженство, то е пълно със страдания. Всички страдания, които изпитваме в този материален свят се дължат на това тяло.
+На друго място в "Бхагавад Гита" също се казва:
+:авякто' кшара итй уктас
+:там ахух парамам гатим
+:ям прапя на нивартанте
+:тад дхама парамам мама
+:([[Vanisource:BG 8.21 (1972)|БГ 8.21]])
+Авякта означава непроявен. Дори частта от материалния свят не е проявена пред нас. Нашите сетива са толкова несъвършени, че не можем да видим колко звезди, колко планети има в тази материална вселена. Разбира се, от ведическата литература ние получаваме информация за всички планети. Ние може да вярваме или да не вярваме, но всички важни планети, с които имаме връзка, са описани във ведическата литература, особено в "Шримад Бхагаватам". Но духовният свят, който е отвъд това материално небе, парас тасмат ту бхаво'нйо (БГ 8.20), но това авякта, това непроявено духовно небе, е парамам гатим, тоест, човек трябва да желае, да копнее да достигне това духовно царство. И веднъж щом достигне това върховно царство, ям прапя, човек, който се приближи или достигне това върховно царство, на нивартанте, човек не трябва да се връща обратно в този материален свят. А това място, което е вечната обител на Бога, мястото, откъдето не трябва да се връщаме, това е нашето, това трябва да е нашето... (прекъсване)
+Някой може да запита какъв е начинът да достигнем върховната обител на Бога? Това също е описано в Бхагавад Гита. Казва се в Осма Глава, стихове 5,6,7,8, процесът за достигане на Върховния Бог или Неговата обител също е даден там. Казва се следното:
+:анта-кале ча мам ева
+:смаран муктва калеварам
+:ях праяти са мад-бхавам
+:яти настй атра самшаях
+:([[Vanisource:BG 8.5 (1972)|БГ 8.5]])
+Анта-кале, в края на живота, в мига на смъртта. Анта-кале ча мам ева. Този, който мисли за Кришна, смаран, ако може да си спомни. Умиращ човек, в мига на смъртта, ако си спомня формата на Кришна и докато я помни по този начин, ако напусне сегашното си тяло, тогава със сигурност той се отправя към духовното царство, мад-бхавам. Бхавам означава духовната природа. Ях праяти са мад-бхавам яти. Мад-бхавам означава точно както природата или трансценденталната природа на Върховното Същество. Както описахме по-горе, Върховният Бог е сач-чид-ананда виграха (Брахма Самхита 5.1). Той си има форма, но Неговата форма е вечна, сат; и изпълнена със знание, чит; и изпълнена с блаженство, ананда. Сега просто можем да сравним настоящото си тяло, дали това тяло е сач-чид-ананда. Не. Това тяло е асат. Вместо да е сат, то е асат. Антаванта име деха ([[Vanisource:BG 2.18 (1972)|БГ 2.18]]), "Бхагавад Гита" казва, че това тяло е антават, тленно. И... Сач-чид-ананда. Вместо да стане сат, то е асат, точно обратното. И вместо да стане чит, пълно със знание, то е пълно с невежество. Ние нямаме никакво знание за духовното царство, нито имаме съвършено знание за този материален свят. Толкова много неща са ни неизвестни, затова това тяло е невежо. Вместо да стане пълно със знание, то е невежо. Тялото е тленно, пълно с невежество и нирананда. Вместо да е пълно с блаженство, то е пълно със страдания. Всички страдания, които изпитваме в този материален свят се дължат на това тяло.
 <!-- END TRANSLATED TEXT -->