BG/Prabhupada 1074 - Всички страдания, които изпитваме в този материален свят, се дължат на това тяло

Revision as of 12:41, 7 April 2015 by Rishab (talk | contribs) (Created page with "<!-- BEGIN CATEGORY LIST --> Category:1080 Bulgarian Pages with Videos Category:Prabhupada 1074 - in all Languages Category:BG-Quotes - 1966 Category:BG-Quotes -...")
(diff) ← Older revision | Latest revision (diff) | Newer revision → (diff)


Invalid source, must be from amazon or causelessmery.com

660219-20 - Lecture BG Introduction - New York

На друго място в Бхагавад Гита също се казва, че авякто' кшара итй уктас там ахух парамам гатим ям прапя на нивартанте тад дхама парамам мама (БГ 8.21). Авякта означава непроявен. Дори частта от материалния свят не е проявена пред нас. Нашите сетива са толкова несъвършени, че не можем да видим колко звезди, колко планети има в тази материална вселена. Разбира се, от ведическата литература ние получаваме информация за всички планети. Ние може да вярваме или да не вярваме, но всички важни планети, с които имаме връзка, са описани във ведическата литература, особено в Шримад Бхагаватам. Но духовния свят, който е отвъд това материално небе, парас тасмат ту бхаво'нйо (БГ 8.20), но това авякта, това непроявено духовно небе, е парамам гатим, тоест, човек трябва да желае, да копнее да достигне това духовно царство. И веднъж щом достигне това върховно царство, ям прапя, човек, който се приближи или достигне това върховно царство, на нивартанте, човек не трябва да се връща обратно в този материален свят. А това място, което е вечната обител на Бога, мястото, откъсе не трябва да се връщаме, това е нашето, това трябва да е нашето... (прекъсване) Някой може да запита какъв е начинът да достигнем върховната обител на Бога? Това също е описано в Бхагавад Гита. Казва се в Осма Глава, стихове 5,6,7,8, процесът за достигане на Върховния Бог или Неговата обител също е даден там. Казва се следното: анта-кале ча мам ева смаран муктва калеварам ях праяти са мад-бхавам яти настй атра самшаях (БГ 8.5) Анта-кале, в края на живота, в мига на смъртта. Анта-кале ча мам ева. Този, който мисли за Кришна, смаран, ако може да си спомни. Умиращ човек, в мига на смъртта, ако си спомня формата на Кришна и докато я помни по този начин, ако напусне сегашното си тяло, тогава със сигурност той се отправя към духовното царство, мад-бхавам. Бхавам означава духовната природа. Ях праяти са мад-бхавам яти. Мад-бхавам означава точно както природата или трансценденталната природа на Върховното Същество. Както описахме по-горе, Върховният Бог е сач-чид-ананда виграха (Брахма Самхита 5.1). Той си има форма, но Неговата форма е вечна, сат; и изпълнена със знание, чит; и изпълнена с блаженство, ананда. Сега просто можем да сравним настоящото си тяло, дали това тяло е сач-чид-ананда. Не. Това тяло е асат. Вместо да е сат, то е асат. Антаванта име деха (БГ 2.18), Бхагавад Гита казва, че това тяло е антават, тленно. И... Сач-чид-ананда. Вместо да стане сат, то е асат, точно обратното. И вместо да стане чит, пълно със знание, то е пълно с невежество. Ние нямаме никакво знание за духовното царство, нито имаме съвършено знание за този материален свят. Толкова много неща са ни неизвестни, затова това тяло е невежо. Вместо да стане пълно със знание, то е невежо. Тялото е тленно, пълно с невежество и нирананда. Вместо да е пълно с блаженство, то е пълно със страдания. Всички страдания, които изпитваме в този материален свят се дължат на това тяло.