BG/Prabhupada 0378 - Пояснение към "Бхулия томаре"
Това е песен, изпята от Бхактивинод Тхакур, описваща процеса на отдаване. Толкова сме чували за отдаването. Ето някои от песните, които ни учат как да се отдадем. Бхактивинода Тхакура казва: бхулия томаре, самсарe асия, "Мой скъпи Господи, аз дойдох в този материален свят като забравих Бога. И откакто съм тук, аз изстрадах толкова много беди, от дълго, дълго време, през различни видове живот. Затова, аз дойдох, за да Ти се отдам, и да Ти разкажа историята на моите беди. Най-напред трябваше да живея в утробата на майка ми." Джанани джатхаре, чхилама джакхона. "Когато бях там, сбит, натъпкан в една тясна торба, с прегънати ръце и крака, аз стоях в утробата на майка ми. По това време аз Те зърнах. След това, не можах да Те видя. По това време Те видях за малко. Тогава си помислих: "Такхона бхавину, джанама паия, "Помислих си, че този път, като изляза от тази утроба, аз със сигурност ще се ангажирам изцяло в служене на Бога, ще обожавам Бога. Стига повече повтаряне на раждане и смърт, толкова е неприятно. Сега ще се заема, през това раждане ще се ангажирам просто в предано служене, за да се измъкна от тази мая. Но за съжаление, точно след раждането ми, "джанама хоило, пади'мая-джале, на хоило гяна-лава, "веднага, след като излязох от утробата, незабавно мая, илюзорната енергия, ме впримчи, и аз забравих, че се намирам в такова несигурно положение, и плаках и се молих на Бога, че този път ще изляза и ще се заема с предано служене. Но цялата тази разумност бе погубена веднага щом се родих."
Тогава следващият етап е адарера чхеле, сва-джанера коле. "Тогава станах любимо глезено дете и всички ме взимаха в скута си и аз си мислех: "Животът е много хубав, всички ме обичат." Тогава си помислих: "Този материален живот е много хубав." Адарера чхеле, сва-джанера коле, хасия катану кала. "Защото няма никакви безпокойства. Веднага щом се изправя пред някаква трудност, всички ми се притичат на помощ. Затова си мислех, че животът ми ще продължи така. И така аз просто си пропилях живота като се усмихвах и тази усмивка стана привлекателна за роднините ми и те ме глезеха. Аз си мислех: "Това е животът." Джанаки ... джанака джанани-снехете бхулия, самсара лагило. "По това време получих много обич от родителите. Така си помислих, че материалният живот е много хубав." Краме дина дина, балака хоия, кхелину балака-саха."
Тогава постепенно пораснах и започнах да си играя с моите връстници и това беше много хубав живот. И като минаха няколко дни, когато интелигентността ми малко се пробуди, ме пуснаха на училище. Така започнах да уча много сериозно. Тогава след това, "видяра гаураве, бхрами' деше деше, дхана упарджана кори. "Тогава, бидейки надут..." Бхактивинод Тхакура бил мирови съдия. Затова го преместили от едно място на друго. Той разказва за живота си, че видяра гаураве, "Понеже бях малко образован, ми беше дадена служба и аз изкарвах добри пари. Така си мислех, "Това е много хубаво." Видяра гаураве, бхрами' деше деше, дхана упарджана кори. Сва-джана палана, кори ека-мане, "И единственото ми задължение бе как да поддържам, как да отглеждам членовете на семейството, как да ги държа щастливи. Това стана единствената ми цел в живота."
Бардхакйе екхона, бхакативинода. Сега Бхактивинод Тхакура, на стари години, кандия катара ати, "Сега виждам, че ще трябва да изоставя всичко това, ще трябва да напусна и да приема друго тяло. Затова не знам какво тяло ще получа. Затова, аз плача, аз съм много огорчен." Бардхакйе екхона, бхакативинода, кандия катара ати, "Много съм огорчен." На бхаджия торе, дина бритха гело, екхона ки. "Така, без да Те обожавам, без да Ти служа, аз просто си пропилях времето по този начин. Аз не знам какво да правя. Затова се отдавам."