BG/Бхагавад-гӣта̄ 8.17
ТЕКСТ 17
- сахасра-юга-парянтам
- ахар яд брахман̣о видух̣
- ра̄трим юга-сахасра̄нта̄м
- те 'хо-ра̄тра-видо джана̄х̣
Дума по дума
сахасра – хиляда; юга – епохи; парянтам – като включва; ахах̣ – ден; ят – това, което; брахман̣ах̣ – на Брахма̄; видух̣ – те знаят; ра̄трим – нощ; юга – епохи; сахасра-анта̄м – също свършва след хиляда; те – те; ахах̣-ра̄тра – ден и нощ; видах̣ – които разбират; джана̄х̣ – хора.
Превод
Един ден на Брахма̄ продължава хиляда епохи. Такава е продължителността и на неговата нощ.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Продължителността на съществуване на материалната вселена е ограничена. Тя се проявява в цикъла на калпите. Една калпа е равна на един ден на Брахма̄, а един ден на Брахма̄ се състои от хиляда цикъла на четирите юги, епохи: Сатя, Трета̄, Два̄пара и Кали. Периодът на Сатя се характеризира с добродетелност, мъдрост и религиозност; на практика в тази юга няма невежество и пороци и тя продължава 1 728 000 години. В Трета̄-юга се зараждат пороците; тя продължава 1 296 000 години. В Два̄пара-юга добродетелта и религията все повече западат, а пороците нарастват; тя продължава 864 000 години. И най-накрая, в Кали-юга (югата, в която живеем сега, започнала преди 5 000 години) изобилстват конфликтите, невежеството, нерелигиозността и пороците и практически не съществува истинска добродетел; тази юга продължава 432 000 години. В Кали-юга пороците ще се увеличат до такава степен, че накрая самият Върховен Бог ще се появи като Калки авата̄ра, за да унищожи демоните, да спаси преданите си и да постави началото на друга Сатя-юга. По този начин цикълът се завърта отново и отново. Тези четири юги се редуват хиляда пъти за един ден на Брахма̄; същият брой съставлява една негова нощ. Брахма̄ живее сто такива „години“ и след това умира. Тези „сто години“, по земни изчисления, възлизат на 311 трилиона и 40 милиарда земни години. Според тези изчисления животът на Брахма̄ изглежда фантастичен и безкраен, но от гледна точка на вечността той е кратък като проблясък на светкавица. В Причинния океан има безброй Брахма̄, които се появяват и изчезват като мехурчетата в Атлантическия океан. Брахма̄ и творението му са части от материалната вселена и затова постоянно се появяват и изчезват.
В материалната вселена дори Брахма̄ не е освободен от процеса на раждане, болести, старост и смърт. Той обаче е непосредствено зает в служене на Върховния Бог, управлявайки Вселената, затова веднага постига освобождение. Напредналите сання̄сӣ се издигат на неговата планета, Брахмалока; тя е най-висшата планета в материалната вселена и надживява всички райски планети в горните слоеве на планетарната система. Но и на Брахмалока както Брахма̄, така и другите обитатели са подчинени на смъртта според закона на материалната природа.