BG/Бхагавад-гӣта̄ 13

Revision as of 17:13, 10 August 2020 by Anurag (talk | contribs) (Bhagavad-gita Compile Form edit)
(diff) ← Older revision | Latest revision (diff) | Newer revision → (diff)



Prabhupada's purports can be seen by clicking on the verse link

TEXTS 13.1-2: Арджуна каза: О, мой скъпи Кр̣ш̣н̣а, желая да науча за пракр̣ти (природата), пуруш̣а (наслаждаващия се), за полето и познавача на полето, за знанието и обекта на познание. Върховната Божествена Личност каза: Това тяло, о, сине на Кунтӣ, се нарича поле, а този, който познава това поле, се нарича познавач на полето.

ТЕКСТ 13.3: О, потомъко на Бхарата, трябва да разбереш, че Аз съм също и познавачът във всички тела; да се разбере същността на това тяло и неговият познавач, се нарича знание. Такова е моето мнение.

ТЕКСТ 13.4: А сега те моля да чуеш моето кратко описание на полето на дейността, от какво се състои то, как се променя, откъде възниква, кой е неговият познавач и как той му въздейства.

ТЕКСТ 13.5: Знанието за полето на дейностите и за познавача на дейностите е описано от много мъдреци в различни ведически произведения. То е представено главно във Веда̄нта сӯтра, където са разкрити всички причинно-следствени зависимости.

TEXTS 13.6-7: Петте велики елемента, фалшивото его, интелигентността, непроявеното, десетте сетива и умът, петте обекта на сетивата, желанието, омразата, щастието, нещастието, съвкупността от материалните елементи, признаците на живот и убежденията – всички те съставляват полето на дейността и неговите взаимодействия.

TEXTS 13.8-12: Смирение; отсъствие на гордост; ненасилие; търпимост; простота; приемане на авторитетен духовен учител; чистота; постоянство; самоконтрол; отказ от обектите за сетивно наслаждение; липса на фалшиво его; осъзнаване, че раждането, смъртта, старостта и болестите са злини; непривързаност; свобода от обвързване с деца, съпруга, дом и пр.; уравновесеност при приятни и неприятни събития; постоянна и чиста преданост към мен; стремеж да се живее на уединено място; непривързаност към общата маса от хора; приемане важността на себепознанието и философско търсене на Абсолютната Истина – всичко това Аз обявявам за знание; а другото е невежество.

ТЕКСТ 13.13: Сега ще ти обясня обекта на познание и когато го разбереш, ще вкусиш от вечността. Брахман, т.е. духът, който няма начало и е подчинен на мен, лежи отвъд причината и следствието на този материален свят.

ТЕКСТ 13.14: Неговите ръце и крака, неговите очи, глави, лица и уши са навсякъде. По този начин Свръхдушата прониква във всичко съществуващо.

ТЕКСТ 13.15: Свръхдушата е първоначалният източник на всички сетива, но е без сетива. Бог е непривързан, въпреки че поддържа всички живи същества. Той е отвъд гун̣ите на материалната природа, но в същото време е техен господар.

ТЕКСТ 13.16: Върховната Истина съществува отвън и вътре във всички движещи се и недвижещи се живи същества. Понеже е неосезаема, тя не може да бъде видяна или разбрана с материални сетива. Въпреки че е много, много далеч, тя е и много близо до всичко.

ТЕКСТ 13.17: Като Свръхдуша Бог може да изглежда разделен сред живите същества, но Той е единен и неделим. Въпреки че поддържа всяко живо същество, Той унищожава всичко и проявява всичко.

ТЕКСТ 13.18: Той е източникът на светлината на всички светила. Той е отвъд мрака на материята и е непроявен. Той е знанието, Той е обектът на познанието, Той е целта на знанието. Той се намира в сърцето на всекиго.

ТЕКСТ 13.19: Аз описах накратко полето на дейностите (тялото), знанието и познаваемото. Само моите предани могат да разберат това напълно и така да достигнат до моята природа.

ТЕКСТ 13.20: Материалната природа и живите същества нямат начало. Техните трансформации и трите гун̣и на материята са продукти на материалната природа.

ТЕКСТ 13.21: За природата се казва, че е причина на всички материални причини и следствия, а живото същество е причина за различните страдания и наслади в този свят.

ТЕКСТ 13.22: Живото същество, попаднало в материалната природа, следва различни начини на живот и се наслаждава на трите материални гун̣и. Това се дължи на контакта му с тази природа. Така то се среща с доброто и злото в различните жизнени форми.

ТЕКСТ 13.23: Но в това тяло има друг, трансцендентален наслаждаващ се – Бог, върховният господар, който наблюдава и разрешава, и който е известен като Свръхдуша.

ТЕКСТ 13.24: Този, който разбира философията, отнасяща се до материалната природа, живото същество и взаимодействието между гун̣ите на природата, със сигурност ще постигне освобождение. Той няма да се роди отново тук, независимо от настоящото му положение.

ТЕКСТ 13.25: Някои виждат Свръхдушата вътре в себе си чрез медитация, други – с придобиване на знание, а трети – като действат без привързаност към плодовете на труда си.

ТЕКСТ 13.26: Има и такива, които не са запознати с духовното знание, но започват да обожават Върховния Бог, когато чуят за него от други. Поради склонността си да слушат от авторитети, те също превъзмогват пътя на раждането и смъртта.

ТЕКСТ 13.27: О, пръв сред Бха̄ратите, знай, че всичко съществуващо, което виждаш – движещо се или неподвижно – е само комбинация от полето на дейностите и познавача на полето.

ТЕКСТ 13.28: Този, който вижда Свръхдушата като придружител на индивидуалната душа във всички тела и разбира, че двете, макар и в тленно тяло, не могат никога да бъдат унищожени, вижда нещата такива, каквито са.

ТЕКСТ 13.29: Този, който вижда Свръхдушата еднакво представена във всяко живо същество, не се подчинява на ума си. По такъв начин той приближава духовната обител.

ТЕКСТ 13.30: Личност, която разбира, че всички дейности се извършват от тялото, създадено от материалната природа, и че себето не прави нищо, притежава съвършено виждане.

ТЕКСТ 13.31: Когато разумният човек престане да вижда разлика между живите същества поради различните им материални тела и разбере как съществата са разпространени навсякъде, той достига Брахман концепцията.

ТЕКСТ 13.32: Прозрелите вечността могат да разберат, че нетленната душа е трансцендентална, вечна и отвъд гун̣ите на природата. Въпреки контакта с материалното тяло, о, Арджуна, душата не върши нищо, нито бива оплетена.

ТЕКСТ 13.33: Небето, благодарение на фината си природа, не се смесва с нищо, въпреки че е всепроникващо. По същия начин душата, установена в Брахман съзнанието, не се смесва с тялото, въпреки че се намира вътре в него.

ТЕКСТ 13.34: О, сине на Бхарата, както Слънцето само осветява цялата Вселена, така и живото същество осветява цялото тяло чрез съзнанието.

ТЕКСТ 13.35: Всички, които виждат с очите на знанието разликата между тялото и познавача на тялото и могат да разберат процеса на освобождение от обвързаността с материалната природа, постигат върховната цел.