BG/Бхагавад-гӣта̄ 15
Prabhupada's purports can be seen by clicking on the verse link
ТЕКСТ 15.1: Върховната Божествена Личност каза: Известно е, че има безсмъртно баняново дърво, което расте с корените нагоре и с клоните надолу, а листата му са ведическите химни. Който познава това дърво, познава и Ведите.
ТЕКСТ 15.2: Клоните на това дърво се разпростират надолу и нагоре, подхранвани от трите гун̣и на материалната природа. Вейките са обектите на сетивата. Някои корени се спускат надолу и са свързани с плодоносните дейности в човешкото общество.
TEXTS 15.3-4: Истинската форма на това дърво не може да бъде възприета в този свят. Никой не може да разбере къде започва, къде свършва и къде е основата му. Но човек трябва решително да отсече здраво вкоренилото се дърво с оръжието на непривързаността. После трябва да открие това място, от което веднъж достигнал го, никога няма да се завърне, и там да се отдаде на Бога, Върховната Личност, от когото всичко води началото си и всичко се разпространява от незапомнени времена.
ТЕКСТ 15.5: Тези, които са освободени от гордост, илюзия и измамно общуване; които разбират вечното; които са приключили с материалната похот; които са освободени от двойственостите на щастие и нещастие, и без да са объркани, знаят как да се отдадат на Върховната Личност, достигат това вечно царство.
ТЕКСТ 15.6: Тази моя върховна обител не се осветява от слънце или луна, нито от огън или електричество. Тези, които я достигнат, никога не се връщат в материалния свят.
ТЕКСТ 15.7: Живите същества в този обусловен свят са мои вечни, откъснати частици. Поради обусловения живот те водят упорита борба с шестте сетива, включващи ума.
ТЕКСТ 15.8: В материалния свят живото същество пренася своите представи за живота от тяло в тяло, както въздухът носи различни аромати. То получава определен вид тяло и отново го напуска, за да получи друго.
ТЕКСТ 15.9: Живото същество, приемайки ново грубо тяло, получава определен вид уши, очи, език, нос и сетиво за допир, групирани около ума. Така то се наслаждава на достъпните за него сетивни обекти.
ТЕКСТ 15.10: Глупаците не разбират как едно същество може да напусне тялото си, нито на какъв вид тяло се наслаждава то, омагьосано от гун̣ите на материалната природа. Но личността с отворени от знанието очи, може да види всичко това.
ТЕКСТ 15.11: Трансценденталистите, установени в себепознанието, ясно виждат всичко това. Но хората с недоразвити умове, които не се занимават със себепознание, не могат да видят какво става, въпреки опитите си.
ТЕКСТ 15.12: Сиянието на Слънцето, разсейващо мрака в целия свят, се излъчва от мен. И блясъкът на Луната, и блясъкът на огъня идват също от мен.
ТЕКСТ 15.13: Аз влизам във всяка една планета и чрез моята енергия всички те поддържат орбитата си. Аз ставам Луната и така доставям жизнен сок на всички зеленчуци.
ТЕКСТ 15.14: Аз съм храносмилателният огън в телата на живите същества; Аз се свързвам с излизащия и влизащия жизнен въздух, за да смеля четирите вида храна.
ТЕКСТ 15.15: Аз съм в сърцето на всекиго и от мен идват паметта, знанието и забравата. Ведите съществуват, за да бъда опознат Аз. В действителност Аз съм съставителят на Веда̄нта и този, който знае Ведите.
ТЕКСТ 15.16: Има две категории същества: едните грешат, а другите са непогрешими. В материалния свят всяко живо същество греши, а в духовния свят всяко същество е непогрешимо.
ТЕКСТ 15.17: Освен тях съществува и най-великата личност, Върховната Душа, вечният Бог, който е влязъл в трите свята и ги поддържа.
ТЕКСТ 15.18: Тъй като съм трансцендентален – над грешащите и непогрешимите – и тъй като съм най-великият, Аз съм възхваляван в света и във Ведите като Върховната Личност.
ТЕКСТ 15.19: Този, който, освободен от съмнения, ме познава като Бог, Върховната Личност, знае всичко. Затова той ми се отдава напълно в предано служене, о, сине на Бхарата.
ТЕКСТ 15.20: О, безгрешни, това е най-поверителната част от ведическите писания и Аз ти я разкрих. Този, който я разбере, става мъдър и усилията му ще го доведат до съвършенство.