BG/Prabhupada 1071 - Ако общуваме с Бога и си сътрудничим с Него, тогава и ние ставаме щастливи: Difference between revisions

Latest revision as of 15:34, 30 September 2018

Предишна страница - видео 1070

Следваща страница - видео 1072

660219-20 - Lecture BG Introduction - New York

Ние също можем да си спомним, че когато говорим за "Кришна" това не е сектантско име. Името "Кришна" означава най-висшето удоволствие. Потвърждава се, че Върховният Бог е вместилището, източникът на цялото удоволствие. Всички ние копнеем за удоволствие. Анандамайо'бхясат (Веданта-сутра 1.1.12). Живите същества или Богът, понеже сме изпълнени със съзнание, затова се стремим към щастие. Щастие. Богът също е постоянно щастлив, и ако ние общуваме с Бога, сътрудничим си с Него, вземаме участие в Неговото общуване, тогава ние също ставаме щастливи. Богът се спуска в този тленен свят, за да покаже Своите забавления във Вриндавана, които са изпълнени с щастие. Когато Бог Шри Кришна бил във Вриндавана, Неговите дейности с приятелите Му пастирчета, с девойките, с приятелките Му девойки, и с обитателите на Вриндавана и пастирските Му занимания в детството - всички тези забавления на Бог Кришна били пълни с щастие. Цяла Вриндавана, всички жители на Вриндавана желаели Него. Те не знаели нищо друго освен Кришна. Дори Бог Кришна възспрял баща си, Нанда Махараджа, да не обожава полубога Индра, защото Той искал да установи, че хората няма нужда да обожават никой друг полубог освен Върховната Божествена Личност. Защото крайната цел на живота е да се завърнеш в обителта на Върховния Бог.

Обителта на Бог Кришна се описва в "Бхагавад Гита", 15-та Глава, стих 6-ти:

на тад бхасаяте сурйо

на шашанко на паваках

яд гатва на нивартанте

тад дхама парамам мама

(БГ 15.6)

Сега, описанието на това вечно небе... Когато говорим за небе, понеже имаме материално разбиране за небето, затова си мислим за небе със слънце, луна, звезди и т.н. Но Богът казва, че във вечното небе няма нужда от слънце. На тад бхасаяте сурйо на шашанко на паваках (БГ 15.6). Нито в това вечно небе има нужда от луна. На паваках означава, че няма нужда нито от електричество, нито от огън за осветление, защото духовното небе вече е осветено от брахмаджьоти. Брахмаджьоти, яся прабха (Брахма Самхита 5.40), лъчите на върховната обител. Сега, в настоящето, когато хората се опитват да достигнат други планети, не е много трудно да бъде разбрана обителта на Върховния Бог. Обителта на Върховния Бог е в духовното небе и се нарича Голока. В "Брахма-самхита" се описва много хубаво, голока ева нивасатй акхилатма-бхутах (Брахма Самхита 5.37). Богът, въпреки че вечно живее в Своята обител, Голока, при все това Той е акхилатма-бхутах, Той може да бъде достигнат и оттук. И Богът затова идва, за да прояви Своята истинска форма, сач-чид-ананда-виграха (Брахма Самхита 5.1), за да не трябва да си въобразяваме. И въпрос не може да става за въображение.

@@ Line 10: / Line 10: @@
 [[Category:Bulgarian Language]]
 <!-- END CATEGORY LIST -->
+<!-- BEGIN NAVIGATION BAR -- DO NOT EDIT OR REMOVE -->
+{{1080 videos navigation - All Languages|Bulgarian|BG/Prabhupada 1070 - Да служи е вечната религия на живото същество|1070|BG/Prabhupada 1072 - Да напуснем този материален свят и да получим вечен живот във вечното царство|1072}}
+<!-- END NAVIGATION BAR -->
 <!-- BEGIN ORIGINAL VANIQUOTES PAGE LINK-->
 <div class="center">
@@ Line 18: / Line 21: @@
 <!-- BEGIN VIDEO LINK -->
-{{youtube_right|IkcVFxp-K2U|If We Associate with The Lord, Cooperate with Him, Then also We Become Happy - Prabhupāda 1071}}
+{{youtube_right|HefGIXGaJ4w|Ако общуваме с Бога и си сътрудничим с Него, тогава и ние ставаме щастливи <br />- Prabhupāda 1071}}
 <!-- END VIDEO LINK -->
 <!-- BEGIN AUDIO LINK -->
-<mp3player>File:660220BG-NEW_YORK_clip15.mp3</mp3player>
+<mp3player>https://s3.amazonaws.com/vanipedia/clip/660220BG-NEW_YORK_clip15.mp3</mp3player>
 <!-- END AUDIO LINK -->
@@ Line 30: / Line 33: @@
 <!-- BEGIN TRANSLATED TEXT -->
-Не също можем да си спомним, че когато говорим за "Кришна" това не е сектантско име. Името "Кришна" означава най-висшето удоволствие. Потвърждава се, че Върховният Бог е вместилището, източникът на цялото удоволствие. Всички ние копнеем за удоволствие. Анандамайо'бхясат (Веданта-сутра 1.1.12). Живите същества или Богът, понеже сме изпълнени със съзнание, затова се стремим към щастие. Щастие. Богът също е постоянно щастлив, и ако ние общуваме с Бога, сътрудничим си с Него, вземаме участие в Неговото общуване, тогава ние също ставаме щастливи. Богът се спуска в този тленен свят, за да покаже Своите забавления във Вриндавана, които са изпълнени с щастие. Когато Бог Шри Кришна бил във Вриндавана, Неговите дейности с приятелите Му пастирчета, с девойките, с приятелките Му девойки, и с обитателите на Вриндавана и пастирските Му занимания в детството - всички тези забавления на Бог Кришна били пълни с щастие. Цяла Вриндавана, всички жители на Вриндавана желаели Него. Те не знаели нищо друго освен Кришна. Дори Бог Кришна възспрял баща си Нанда Махараджа да не обожава полубога Индра, защото Той искал да установи, че хората няма нужда да обожават никой друг полубог освен Върховната Божествена Личност. Защото крайната цел на живота е да се завърнеш в обителта на Върховния Бог. Обителта на Бог Кришна се описва в Бхагавад Гита, 15-та Глава, стих 6-ти, на тад бхасаяте сурйо на шашанко на паваках. яд гатва на нивартанте тад дхама парамам мама ([[Vanisource:BG 15.6|БГ 15.6]]). Сега, описанието на това вечно небе... Когато говорим за небе, понеже имаме материално разбиране за небето, затова си мислим за небе със слънце, луна, звезди и т.н. Но Богът казва, че във вечното небе няма нужда от слънце. На тад бхасаяте сурйо на шашанко на паваках ([[Vanisource:BG 15.6|БГ 15.6]]). Нито в това вечно небе има нужда от луна. На паваках означава, че няма нужда нито от електричество или огън за осветление, защото духовното небе вече е осветено от брахмаджьоти. Брахмаджьоти, яся прабха (Брахма Самхита 5.40), лъчите на върховната обител. Сега, в настоящето, когато хората се опитват да достигнат други планети, не е много трудно да бъде разбрана обителта на Върховния Бог. Обителта на Върховния Бог е в духовното небе и се нарича Голока. В Брахма-самхита се описва много хубаво, голока ева нивасатй акхилатма-бхутах (Брахма Самхита 5.37). Богът, въпреки че вечно живее в Своята обител, Голока, при все това Той е акхилатма-бхутах, Той може да бъде достигнат и оттук. И Богът затова идва, за да прояви Своята истинска форма, сач-чид-ананда-виграха (Брахма Самхита 5.1), за да не трябва да си въобразяваме. И въпрос не може да става за въображение.
+Ние също можем да си спомним, че когато говорим за "Кришна" това не е сектантско име. Името "Кришна" означава най-висшето удоволствие. Потвърждава се, че Върховният Бог е вместилището, източникът на цялото удоволствие. Всички ние копнеем за удоволствие. Анандамайо'бхясат (Веданта-сутра 1.1.12). Живите същества или Богът, понеже сме изпълнени със съзнание, затова се стремим към щастие. Щастие. Богът също е постоянно щастлив, и ако ние общуваме с Бога, сътрудничим си с Него, вземаме участие в Неговото общуване, тогава ние също ставаме щастливи. Богът се спуска в този тленен свят, за да покаже Своите забавления във Вриндавана, които са изпълнени с щастие. Когато Бог Шри Кришна бил във Вриндавана, Неговите дейности с приятелите Му пастирчета, с девойките, с приятелките Му девойки, и с обитателите на Вриндавана и пастирските Му занимания в детството - всички тези забавления на Бог Кришна били пълни с щастие. Цяла Вриндавана, всички жители на Вриндавана желаели Него. Те не знаели нищо друго освен Кришна. Дори Бог Кришна възспрял баща си, Нанда Махараджа, да не обожава полубога Индра, защото Той искал да установи, че хората няма нужда да обожават никой друг полубог освен Върховната Божествена Личност. Защото крайната цел на живота е да се завърнеш в обителта на Върховния Бог.
+Обителта на Бог Кришна се описва в "Бхагавад Гита", 15-та Глава, стих 6-ти:
+:на тад бхасаяте сурйо
+:на шашанко на паваках
+:яд гатва на нивартанте
+:тад дхама парамам мама
+:([[Vanisource:BG 15.6 (1972)|БГ 15.6]])
+Сега, описанието на това вечно небе... Когато говорим за небе, понеже имаме материално разбиране за небето, затова си мислим за небе със слънце, луна, звезди и т.н. Но Богът казва, че във вечното небе няма нужда от слънце. На тад бхасаяте сурйо на шашанко на паваках ([[Vanisource:BG 15.6 (1972)|БГ 15.6]]). Нито в това вечно небе има нужда от луна. На паваках означава, че няма нужда нито от електричество, нито от огън за осветление, защото духовното небе вече е осветено от брахмаджьоти. Брахмаджьоти, яся прабха (Брахма Самхита 5.40), лъчите на върховната обител. Сега, в настоящето, когато хората се опитват да достигнат други планети, не е много трудно да бъде разбрана обителта на Върховния Бог. Обителта на Върховния Бог е в духовното небе и се нарича Голока. В "Брахма-самхита" се описва много хубаво, голока ева нивасатй акхилатма-бхутах (Брахма Самхита 5.37). Богът, въпреки че вечно живее в Своята обител, Голока, при все това Той е акхилатма-бхутах, Той може да бъде достигнат и оттук. И Богът затова идва, за да прояви Своята истинска форма, сач-чид-ананда-виграха (Брахма Самхита 5.1), за да не трябва да си въобразяваме. И въпрос не може да става за въображение.
 <!-- END TRANSLATED TEXT -->