BG/Бхагавад-гӣта̄ 6
Prabhupada's purports can be seen by clicking on the verse link
ТЕКСТ 6.1: Върховната Божествена Личност каза: Този, който не е привързан към плодовете от работата си и действа по задължение – той се е отрекъл от света и е истински мистик, а не този, който не пали огън и не изпълнява дълга си.
ТЕКСТ 6.2: О, сине на Па̄н̣д̣у, трябва да знаеш, че йога – свързването с Върховния – и това, което се нарича отречение, са едно и също нещо, защото никой не може да стане йогӣ, докато не се откаже от желанието за сетивно наслаждение.
ТЕКСТ 6.3: За начинаещия в осемстепенната йога система работата е подходящият начин на действие, а за напредналия – прекратяването на всички материални дейности е подходящият начин.
ТЕКСТ 6.4: Казва се, че човек е напреднал в йога, когато, изоставил всички материални желания, той нито се стреми към сетивно наслаждение, нито се занимава с материални дейности.
ТЕКСТ 6.5: Човек трябва да използва ума си, за да постигне освобождение, а не за да деградира. Умът е приятел на обусловената душа, но също и неин враг.
ТЕКСТ 6.6: За човек, който е покорил ума, той е най-добрият му приятел, но за този, който не е успял да го овладее, умът остава най-големият му враг.
ТЕКСТ 6.7: Този, който е овладял ума, осъзнава Свръхдушата, защото е постигнал покой. Такъв човек не прави разлика между щастие и нещастие, жега и студ, чест и безчестие.
ТЕКСТ 6.8: Човек, напълно удовлетворен от придобитото и осъществено знание, е считан за себепознал се йогӣ или мистик. Той се намира на духовно равнище и владее себе си. Той гледа на всичко – на пясъка, на камъните и на златото – по еднакъв начин.
ТЕКСТ 6.9: Още по-напреднал е онзи, който приема искрените доброжелатели, любящите благодетели, неутралните, посредниците, завистливите, приятелите и враговете, грешниците и праведните – по един и същ начин.
ТЕКСТ 6.10: Трансценденталистът винаги трябва да използва тялото, ума и цялата си личност във връзка с Върховния. Той трябва да живее сам, на уединено място, освободен от желания и чувство за притежание, и постоянно да обуздава ума си.
TEXTS 6.11-12: За да практикува йога, човек трябва да отиде на уединено място, да постели на земята трева куша, след това да я покрие с еленова кожа и мек плат. Мястото не бива да бъде нито твърде високо, нито твърде ниско и трябва да е разположено в свята местност. Той трябва да седне в устойчива поза и да практикува йога, за да пречисти сърцето си, като контролира ума, сетивата и дейностите си и съсредоточава ума в една точка.
TEXTS 6.13-14: Човек трябва да държи тялото, врата и главата си в права линия и да гледа неотклонно във върха на носа си. По този начин, със спокоен и подчинен ум, без страх, напълно освободен от сексуален живот, той трябва да медитира върху мен вътре в сърцето си и да ме направи крайна цел на живота си.
ТЕКСТ 6.15: Така с постоянен контрол над тялото, ума и дейностите си, трансценденталистът мистик, с успокоен ум, достига царството на Бога (или обителта на Кр̣ш̣н̣а), прекратявайки материалното съществуване.
ТЕКСТ 6.16: О, Арджуна, човек, който яде твърде много или твърде малко, спи много или не спи достатъчно, не може да стане йогӣ.
ТЕКСТ 6.17: Този, който е регулирал навиците си за ядене, сън, работа и почивка, може да намали всички материални страдания чрез йога практиката.
ТЕКСТ 6.18: Когато чрез практика един йогӣ подчини дейностите на ума си и, освободен от материални желания, достигне трансценденталността – за него се казва, че е установен в йога.
ТЕКСТ 6.19: Както пламъкът на една свещ, поставена на завет, не трепва, така и трансценденталистът, чийто ум е под контрол, остава винаги устойчив в медитацията си върху трансценденталния Аз.
TEXTS 6.20-23: В стадия на съвършенство, наречен транс (сама̄дхи), умът е напълно възпрян от материални мисловни дейности чрез йога практика. Това съвършенство се характеризира със способността на човек да вижда себето с пречистен ум, да се радва и наслаждава в себе си. В това състояние той изпитва безгранично трансцендентално щастие чрез трансцендентални сетива. Така установен, той никога не се отклонява от истината и веднъж постигнал това, знае, че няма нищо по-велико за постигане. На тази позиция човек не се разколебава дори сред много големи трудности. Това е истинско освобождение от всички страдания, породени от досега с материята.
ТЕКСТ 6.24: Човек трябва да практикува йога с решителност и вяра, без да се отклонява от пътя. Той трябва напълно да изостави материалните желания, родени от въображението, и така с помощта на ума да обуздае сетивата си.
ТЕКСТ 6.25: Постепенно, стъпка по стъпка, дълбоко убеден, човек трябва да се установи в транс чрез интелигентността си; а умът трябва да се съсредоточи в себето, без мисъл за нищо друго.
ТЕКСТ 6.26: Където и да се скита умът поради неустойчивата си и колеблива природа, човек трябва непременно да го връща под контрола на себето.
ТЕКСТ 6.27: Един йогӣ, чийто ум е съсредоточен върху мен, наистина постига висшето съвършенство на трансценденталното щастие. Отвъд проявлението на страстта, осъзнал качествената си еднаквост с Върховния, той се освобождава от всички последици на миналите си дела.
ТЕКСТ 6.28: По този начин себевладеещият се йогӣ, с постоянна йога практика, се освобождава от цялото материално замърсяване и достига висшето ниво на съвършено щастие в трансценденталното любовно служене на Бога.
ТЕКСТ 6.29: Истинският йогӣ открива мен във всички същества и всяко същество в мен. В действителност себепозналата се личност вижда мен, един и същ Върховен Бог, навсякъде.
ТЕКСТ 6.30: Този, който ме вижда навсякъде и вижда всичко в мен, никога няма да остане без мен, нито пък Аз някога ще го изоставя.
ТЕКСТ 6.31: Такъв йогӣ, който обожава и служи на Свръхдушата, знаейки, че Аз и Свръхдушата във всички същества сме едно, винаги остава в мен, при всички обстоятелства.
ТЕКСТ 6.32: О, Арджуна, съвършен йогӣ е този, който, съпоставяйки се с другите, вижда истинското равенство на всички същества както в щастието, така и в нещастието им.
ТЕКСТ 6.33: Арджуна каза: О, Мадхусӯдана, йога системата, която изложи, ми изглежда трудна и неприложима, защото умът е неспокоен и неустойчив.
ТЕКСТ 6.34: О, Кр̣ш̣н̣а, умът е неспокоен, необуздан, упорит и много силен и аз мисля, че покоряването му е по-трудно от контролирането на вятъра.
ТЕКСТ 6.35: Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а каза: О, силноръки сине на Кунтӣ, несъмнено да се обуздае неспокойният ум, е много трудно, но все пак е възможно чрез подходяща практика и непривързаност.
ТЕКСТ 6.36: За човек с необуздан ум себепознанието е трудна задача. Но този, който контролира ума си и полага подходящите усилия, със сигурност ще успее. Това е моето мнение.
ТЕКСТ 6.37: Арджуна каза: О, Кр̣ш̣н̣а, каква е съдбата на неуспелия трансценденталист, който с вяра е поел пътя на себепознанието, но по-късно го е изоставил поради склонност към материалното и така не е постигнал съвършенство в мистицизма?
ТЕКСТ 6.38: О, силноръки Кр̣ш̣н̣а, дали такъв човек, отклонил се от пътя към трансценденталността, не е лишен от духовен и материален успех? Не загива ли той като разкъсан облак, без позиция в нито една област?
ТЕКСТ 6.39: О, Кр̣ш̣н̣а, това е моето съмнение и аз те моля да го разсееш напълно. Никой освен теб не може да го разруши.
ТЕКСТ 6.40: Върховната Божествена Личност каза: Сине на Пр̣тха̄, един трансценденталист, зает с благочестиви дела, не се проваля нито в материалния, нито в духовния свят. Този, който върши добро, мой приятелю, никога не бива побеждаван от злото.
ТЕКСТ 6.41: Неуспелият йогӣ след много, много години, прекарани в наслаждение на планетите, където живеят благочестивите живи същества, се ражда в добродетелно или в богато аристократично семейство.
ТЕКСТ 6.42: Или (ако не постигне успех след дълга практика) се ражда в семейство на трансценденталисти, които несъмнено са велики в знанието. Такова раждане е истинска рядкост в този свят.
ТЕКСТ 6.43: Когато получи такова раждане, той пробужда божественото си съзнание от предишния живот и отново се опитва да напредне, за да достигне пълен успех, о, сине на Куру.
ТЕКСТ 6.44: По силата на божественото съзнание от предишния си живот той спонтанно е привлечен от принципите на йога, дори без да ги търси. Такъв любознателен трансценденталист се издига над ритуалните принципи в писанията.
ТЕКСТ 6.45: Когато един йогӣ искрено се стреми към напредък, пречисти се от всички замърсявания и стане съвършен след много, много раждания и практика, той достига върховната цел.
ТЕКСТ 6.46: Един йогӣ е по-велик от аскета, по-велик от емпирика, по-велик от кармичния работник. Затова, о, Арджуна, при всички обстоятелства бъди йогӣ.
ТЕКСТ 6.47: А от всички йогӣ този, който винаги с голяма вяра пребивава в мен, погълнат е от мисли за мен и ми отдава трансцендентално любовно служене – той е най-съкровено свързан с мен в йога и е най-издигнат. Това е моето мнение.