BG/Бхагавад-гӣта̄ 17

Revision as of 17:15, 10 August 2020 by Anurag (talk | contribs) (Bhagavad-gita Compile Form edit)
(diff) ← Older revision | Latest revision (diff) | Newer revision → (diff)



Prabhupada's purports can be seen by clicking on the verse link

ТЕКСТ 17.1: Арджуна каза: О, Кр̣ш̣н̣а, какво е положението на тези, които не следват принципите на писанията, а отдават почит според собственото си въображение? Дали те са в добро, в страст или в невежество?

ТЕКСТ 17.2: Върховната Божествена Личност каза: В съответствие с гун̣ите на природата, придобити от въплътената душа, вярата може да бъде три вида: в добро, в страст или в невежество. Сега чуй за това.

ТЕКСТ 17.3: О, сине на Бхарата, под влияние на различните гун̣и на природата живото същество развива определен вид вяра. Тя отговаря на придобитите от него гун̣и.

ТЕКСТ 17.4: Хората в гун̣ата на доброто обожават полубоговете, в гун̣ата на страстта – демоните; а тези, в гун̣ата на невежеството, обожават призраци и духове.

TEXTS 17.5-6: Тези, които от гордост и егоизъм се подлагат на тежки въздържания и аскетизъм, непрепоръчани в писанията; които са подтиквани от похот и привързаност; които са глупави и измъчват материалните елементи на тялото, както и Свръхдушата в него, следва да бъдат приемани за демони.

ТЕКСТ 17.7: Дори храната, която всеки предпочита, е три вида, според трите гун̣и на материалната природа. Същото се отнася и за жертвоприношенията, въздържанията и благотворителността. Сега чуй за разликата между тях.

ТЕКСТ 17.8: Храните, ценени от хората в гун̣ата на доброто, увеличават продължителността на живота, пречистват съществуването и дават сила, здраве, щастие и задоволство. Тези храни са сочни, мазни, пълноценни и приятни за сърцето.

ТЕКСТ 17.9: Храни, които са твърде горчиви, твърде кисели, солени, люти, пикантни, сухи или горещи, се ценят от хората в гун̣ата на страстта. Такива храни причиняват нещастие, страдание и болест.

ТЕКСТ 17.10: Храна, приготвена повече от три часа, преди да бъде ядена; храна безвкусна, разлагаща се и воняща; храна, съставена от остатъци и продукти, които не бива да се докосват, е приятна за хората в гун̣ата на невежеството.

ТЕКСТ 17.11: От жертвоприношенията това, което се извършва като дълг в съответствие с наставленията на писанията от личности, които не желаят награда, е в природата на доброто.

ТЕКСТ 17.12: О, пръв сред Бха̄ратите, трябва да знаеш, че жертвоприношението, извършвано за материална изгода или от гордост, е в гун̣ата на страстта.

ТЕКСТ 17.13: Всяко жертвоприношение, изпълнено против правилата на писанията, без да се раздава праса̄дам (духовна храна), без да се пеят ведически химни, без възнаграждение за свещениците и без вяра, се определя в гун̣ата на невежеството.

ТЕКСТ 17.14: Въздържанието на тялото предполага обожание на Бога, почитане на бра̄хман̣ите, духовния учител и висшестоящите, като бащата и майката; също и чистота, простота, целомъдрие и ненасилие.

ТЕКСТ 17.15: Въздържанието на речта се състои в употреба на думи, които са правдиви, приятни, полезни и не безпокоят хората, а също и в редовно позоваване на ведическата литература.

ТЕКСТ 17.16: Удовлетворение, простота, мълчаливост, себеконтрол и пречистване на съществуването – това е въздържанието на ума.

ТЕКСТ 17.17: Това тристранно въздържание, извършвано с трансцендентална вяра от хора, които не очакват материална изгода, а го правят единствено заради Върховния, се нарича въздържание в доброто.

ТЕКСТ 17.18: Въздържание, извършено от гордост и с цел да се спечели внимание, почит и преклонение, е в гун̣ата на страстта. То е непостоянно.

ТЕКСТ 17.19: Въздържанието, извършено от глупост, чрез себеизтезание или за да се наранят и унищожат другите, се определя в гун̣ата на невежеството.

ТЕКСТ 17.20: Милостинята, която се дава от чувство за дълг, без очакване на нещо в замяна, в подходящо време и място и на достойна личност, е в гун̣ата на доброто.

ТЕКСТ 17.21: Благотворителност, извършена за да се получи нещо в замяна, с очакване на резултати или с неохота, се определя в гун̣ата на страстта.

ТЕКСТ 17.22: А милостинята, дадена на нечисто място, в неподходящо време, на недостойни личности или без подходящо внимание и уважение, е в гун̣ата на невежеството.

ТЕКСТ 17.23: От началото на сътворението трите думи ом тат сат се използват за обозначаване на Върховната Абсолютна Истина. Тези думи-символи се употребяват от бра̄хман̣ите във ведическите химни и по време на жертвоприношенията за удовлетворение на Върховния.

ТЕКСТ 17.24: Ето защо, когато извършват жертвоприношения, въздържания или благотворителност в съответствие с правилата на писанията, трансценденталистите започват с ом, за да достигнат Върховния.

ТЕКСТ 17.25: Различните жертвоприношения, въздържания и благотворителност трябва да се извършват с думата „тат“, без желание за материални резултати. Целта на тези трансцендентални дейности е освобождение от материалното оплитане.

TEXTS 17.26-27: О, сине на Пр̣тха̄! Абсолютната Истина е целта на преданото жертвоприношение и това се посочва с думата „сат“. „Сат“ се нарича също и неговият извършител; както и самите жертвоприношения, въздържания и благотворителност, които в съответствие с абсолютната им природа се извършват за удовлетворение на Върховната Личност.

ТЕКСТ 17.28: О, сине на Пр̣тха̄, жертвоприношения, въздържания или благотворителност без вяра във Върховния са нещо временно. Те се наричат „асат“ и са безполезни както в този, така и в следващия живот.